Решение № 12874 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 62/2017 г.

Решение № 12874 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 62/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 234 от 25.10.2016 г., постановено по административно дело № 106/2016 г. от Административен съд Х., с което е отменена негова заповед № 389/11.01.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Д. Л. Л. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение АС- Х. по жалба на Л. е отменил заповед № 389 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Л. поради съкращаване на длъжността "митнически инспектор" с ранг V младши в М. С. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 393 на Министерски съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на Министъра на финансите. Приел е, че в конкретния случай длъжността, заемана от Л. не е съкратена реално, тъй като по делото е установено, че общият брой на служителите в Агенцията е запазен, макар броят на длъжността "митнически инспектор", каквато е заемал Л. да е намалена с 37 щатни бройки от 795 на 758, като в структурата на същата са налице общо 20 щатни бройки за същата длъжност в различни структури - 1 бр. в М. Б., 5 бр. в М. П., 8 бр. в М. А. С. и 6 бр. в М. С.. С оглед на това съдът е извел извод, че при така установените факти е налице превратно упражняване власт при извършеното съкращение в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Освен това е установено, че в митницата, в която е заемал длъжност Л. е налице служебно правоотношение със служител, който макар да заема длъжност "митнически инспектор" от около две години (към датата на постановяване на решението) изпълнява задължения на деловодител. Постановеното решение като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, но с други мотиви. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Л. Л. са посочени Постановление на Министерския съвет № 393/2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. Със заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. Министърът на финансите, считано от 00 ч. на 11.01.2016 г. закрива следните митнически учреждения: 1. С. Т. митническо управление; 2. Жп гара С. М. пункт; 3. К. А. М. пункт; 4. К. М. бюро; 5. Свободна зона С. М. бюро; 6. Х. М. бюро, като в т. II от същата заповед, считано от 00.00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на М. Б.: 1.1. Жп гара С. М. пункт; 1.2. К. А. М. пункт; 2. В структурата на М. П.: 2.1. С. М. бюро; 2.2. К. М. бюро; 2.3. Х. М. бюро. Изрично в от т. V - 3 от горепосочената заповедта е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на С. - Териториално митническо управление, М. С., преминават към С. М. бюро преминават към М. П.. Съгласно чл. 7 от Закона за митниците агенцията е централизирана административна структура, която е структурирана в Централно митническо управление и митници. Последните от своя страна са структурирани в териториални митнически управления и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното митническо управление са организирани в отдели. Предвид тази законова уредба и установеното преминаване на дейността, компетентността, правата и задълженията на администрацията на М. С. към други митници води до извод, че в случая е налице правоприемство между митнически учреждения и изводът на АС - Х. за липса на такова е необоснован и противоречи на доказателствата по делото. При наличие на правоприемство е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. По делото не се спори, че касационният ответник е имал качеството на държавен служител в М. С.. Със заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите е разпоредено, че считано от 00,000 часа на 11.01.2016 г. се закриват следните митнически учреждения: 1. С. - Териториално митническо управление, 2. Ж. п. гара С. М. пункт, 3. К. А. митнически пункт, 4. К. митническо бюро, 5.Свободна зона С. митническо бюро и 6. Х. митническо бюро. По т. II от заповедта от същия ден и час се създават следните митнически учреждения: I. В структурата на М. Б.: 1. Ж. п. гара С., митнически пункт и 2. К. А., митнически пункт., II. В структурата на М. П.: 1. С., митническо бюро, К., митническо бюро и 3. Х., митническо бюро. Същевременно с направената промяна в Устройствения правилник на Агенция "Митници" ДВ бр. 2 от 08.01.2016 г. в сила от 11.01.2016 г. се установява, че в структурата на Агенцията, посочена в чл. 7 не съществува митница С.. При това в случая е налице съкращаване на администрация - с приемането на промените в УП на практика е закрита административната структура на М. С.. Констатираното разминаване между промяната в чл. 7 УП АМ и заповедта на министъра на финансите, в която не е изрично посочено закриването на цялата структура, а закриване на отделни звена в същата и откриването им в структурата на други митници води до два извода: 1. Налице е преместване на звена от една структура в друга и 2.о в случая заповедта не отразява конкретно направените промени в структурата на Агенцията с промените в Устройствения правилник. Независимо от съдържанието на заповедта при констатираното закриване с устройствения правилник на структура от агенцията е налице закриване на администрация по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 Закона за държавния служител. При това с оглед безспорния факт на запазена численост на персонала на Агенцията и преминаването на различни звена от тази администрация към други структури в случая е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. - при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Преценката за приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл спрямо служебното правоотношение на касационния ответник е в зависимост от приложението на разпоредбата на чл. 87а ЗДСл в процесния случай. За посочената хипотеза законът изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се запазва. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено обстоятелството за наличие на свободни щатове за длъжността, заемана от Л. - в администрацията на митниците, в които е преминала дейността на М. С. - 1 в М. Б. и 5 в М. П., в които структури са преминали длъжностите от закритата М. С., при което следва извод, че заповедта е незаконосъобразна. Този извод следва, както от факта, че при закриване на администрация служебните правоотношения със служителите се прекратяват в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл или същите се преназначават по реда на чл. 87а от с. з., както и от безспорно установения факт, че в случая служебното правоотношение на Л. е прекратено при превратно упражняване на власт от страна на органа, тъй като макар броят на служителите, заемащи тази длъжност да е намален са налице свободни такива, при което органът е упражнил правомощията си при в нарушение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на Д. Л. Л. направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По делото са представени доказателства за направени от ответника такива в размер на 1000 лв., но предвид тежестта и сложността на делото и при направено възражение за прекомерност, настоящият състав намира, че същото следва да бъде определено в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение