Решение № 12969 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2014 г.

Решение № 12969 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6178/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоил Иванов Турмачки, гр. София, против Решение № 1065/24.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2670/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоил Иванов Турмачки против заповед № РД-18-55/15.02.2011 г. на Изпълнителения директор на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Плана, район "Панчарево" в часта за ПИ с идентификатор 56624.7204.448 и относно площта и границите на този имот. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Извършена е в пълнота проверка на обжалваната заповед за одобряване на КК и КР за землището на с. Плана, в частта за процесния имот в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилен е изводът на съда, че заповедта е законосъобразна в оспорената част като издадена при спазване на разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Обосновано е прието от съда, че е неоснователна претенцията на жалбоподателя, тъй като имотът е нанесен в съответствие с обвързаността на административния орган с приоритетите, установени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 он Наредба № 3. Приложено е условието на т. 5 на чл. 14 от наредбата, тъй като не са налице основанията на предходните текстове и това е безспорно установено, вкл. и от СТЕ. Правилно и в съответствие със закона - чл. 143, ал. 3 АПК, пръвоинстанционният съд е присъдил и исканите разноски, в който смисъл са неоснователни касационните доводи. Разноските в това производство са обвързани с резултата на делото, а не с вина или невиновност на страните. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав