Решение № 12587 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, подадена чрез процесуален представител юрк. З. Захариева, срещу решение 53 от 22.03.2021 г., постановено по адм. дело 298/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/2932#4 от 23.10.2019 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата е процесуално допустима като в тази връзка излага доводи за процедурата по връчване на процесния акт. Счита, че неправилно въз основа на представените доказателства, административният съд е приел, че оспорения АУПДВ не отговаря на изискванията за мотивираност. В тази връзка счита, че съдът не е събрал и обсъдил всички допустими и относими доказателства за изясняване на спора, в това число документите касаещи Ем Джи Агро ЕООД, събрани в хода на проверката, извършена от Изпълнителна агенция Сертификационен одит на средствата от Европейския земеделски фонд /ИА СОСЕЗФ/. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Ем Джи Агро ЕООД, чрез адв. Мазганова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01-2600/2932#4 от 23.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на основание чл.20а, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, т.4.5, предл. второ във вр. с т.8.3 от Договор 201627 от 20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014-2018г., на Ем Джи Агро ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 114 935,76 лв. От фактическа страна е установено, че дружеството е подало заявление за подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. Със Заповед 03-РД/1219/12.04.2016г. на изпълнителния Директор на ДФ Земеделие, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 , чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 13, ал. 9 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. на министъра на земеделието и храните /Наредба 2/04.04.2014г./, заявлението е одобрено за дейностите Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята и Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - системи за капково напояване върху площ от 14.6797 ха и размер на финансовата помощ 645 718,03 лева /л.153 от делото/. На 20.04.2016 г. е сключен договор 201627 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярката. На 20.06.2016 г. от дружеството е подадено заявление за авансово плащане по сключения договор, одобрено до 80% от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ в размер на 516 574, 42 лв. /л.201 от делото/. На 02.07.2018 г. от страна на Ем Джи Агро ЕООД е подадено заявление за окончателно плащане по сключения договор в размер на 129 143,61 лв. След извършената проверка на място за времето от 13.08.2018 г. - 14.08.2018 г. и съставяне на контролни листи за кадастралните имоти е издадена Заповед 03-РД/3745 от 19.09.2018 г., с която е одобрено изплащане на финансова помощ по заявлението в размер на 114 935,76 лв. и е отказано изплащане на сума в размер на 14 207,84 лв. с мотив, че при извършената проверка на място от Дирекция Технически инспекторат е констатирана площ в размер на 14,3567 ха, т.е. 0,3230 ха по - малко от площта, договорена между страните. Оторизираната сума в размер на 114 935,76 лв. е изплатена на дружеството на 27.09.2018 г. С писмо с изх. 01-2600/2932 от 21.05.2019 г. /л.402 от делото/, на основание чл. 26 от АПК Ем Джи Агро ЕООД е уведомено, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление за окончателно плащане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя. Същото е издадено във връзка с получен доклад от ИА СОСЕЗФ на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя. При извършена проверка на място от страна на агенцията е констатирано, че земеделските парцели, заявени за подпомагане за дейността Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване по договор 201627/20.04.2016 г., не са в добро агротехническо състояние. Въз основа на своята проверка ИА СОСЕЗФ обосновават извод, че дейностите по изграждане на хидромелиоративните съоръжения са били недопустими за подпомагане и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство. След отхвърляне на възражението, подадено от страна дружеството, е издаден процесният АУПДВ 01-2600/2932#4 от 23.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на Ем Джи Агро ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 114 935,76 лв. За да отмени оспорения АУПДВ решаващия съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт, но същият не съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление. От съдържанието на акта не може да бъде установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства приема за установени органа в конкретния случай и съответно кои разпоредби са нарушени. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г. ползвателят на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя е длъжен да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние съгласно Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) 922/72, (ЕИО) 234/79, (ЕО) 1037/2001 и (ЕО) 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.) и заповедта на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и законоустановените изисквания за управление по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.) в срок до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, в рамките на своето стопанство. В ал. 2 на същия текст е предвидено, че случай че ползвателят на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в съответствие с изискванията по ал. 1, ползвателят дължи връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението, установени чрез проверки от ДФЗ. Въз основа на цитираната правна рамка, първоинстанционният съд обосновава извод, че в оспорения акт липсва правното основание, въз основа на което е определено паричното задължение на дружеството до размера на извършеното окончателно плащане, което обстоятелство с оглед липсата и на посочени фактически основания възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, до степен на невъзможност същия да бъде извършен. Съдът излага в мотивите си, че видно от обстоятелствената част на оспорения акт, същият препраща изцяло към издадения от ИА СОСЕЗФ доклад. Във връзка с горното е изискано заверено копие от доклада от изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ. С писмо с изх. 32/27.01.2021 г. е предоставено извлечение от доклада, касаещо констатациите относно Ем Джи Агро ЕООД, с приложен присъствен лист от извършена проверка на 08.01.2019 г. /л. 492 от делото/ и снимков материал от земеделски парцели. След извършен анализ на представените доказателства съдът обосновава извод, че при посочване на фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ е използван формален подход, което води до пълна липса на основания, тъй като не става ясно за кои заявени за подпомагане от дружеството имоти са установени обстоятелства по неизпълнение на договора, както и общата площ на същите, което според състава налага извода, че посочената в оспорения АУПДВ сума от 114 935,76 лв. не е обоснована по основание и размер. Във връзка с конкретизацията на парцелите, които не отговарят на изискванията за добро агротехническо състояние, приложеният в административната преписка доклад за нередност 1 от 15.11.2019 г. /л.571 от делото/, според съда не следва да бъде ценен, тъй като същият е съставен след издаването на АУПДВ 01-2600/2932#4 на 23.10.2019 г. Съдът сочи, че при издаването на оспорения акт от страна на административния орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му. В тази връзка излага мотиви, че в нарушение на чл. 30, ал. 3 от Наредба 2/04.04.2014 г., при издаването на акта не са изпълнение визираните в разпоредбата изисквания, в резултат на което допуснатото нарушение е довело до нарушаване на правото на защита на страната, което право последния не е могъл да реализира в пълен обем в административното производство. На следващо място сочи, че по делото липсват данни дружеството да е било поканено да присъства на извършената от агенцията проверка, като не е налице и информация дали съставеният доклад е подписан от бенефициера или му е изпратен, респ. дали е получил копие от същия. Горното, според съда, налага извода за нарушение и на чл. 41, т. 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 г. на Комисията. В заключение съдът сочи, че в процесния случай административният орган е допуснал нарушение и на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, като е издал процесния АУПДВ без да обсъди направените от страна на дружеството в хода на административното производство възражения. Прието е, че актът е издаден в нарушение на изискваната от закона форма и при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради което е постановил неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Изложените в касационната жалба възражения, че подадената от Ем Джи Агро ЕООД жалба до първоинстанционният съд е процесуално недопустима са неоснователни, поради следните съображения: Оспореният акт е изпратен на адреса по седалището на дружеството [населено място], [адрес] с писмо с обратна разписка с бар код PS 1618 00LPJT и същият е върнат на 30.10.2019 г. с отбелязване преместен. На основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК с уведомление от 06.11.2019 г., АУПДВ е обявен на таблото за обявления на ДФЗ, за което е съставен протокол 5 от същата дата и съответно е свален на 25.11.2019 г. Както основателно сочи и първоинстанционният съд, видно от материалите по административната преписка, цялата кореспонденция между ДФЗ и Ем Джи Агро ЕООД е осъществявана на адреса, посочен в заявлението за подпомагане като адрес за контакт гр. Ямбол, [адрес]. Липсват данни по делото оспореният АУПДВ да е изпращан на този адрес. На следващо място, по силата на чл. 61, ал. 1 АПК, считано от 10.10.2019 г., административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В действителност в разпоредбата на чл. 18а АПК не се съдържа изрична разпоредба, която да установява задължителен начин на връчване на индивидуалния административен акт на неговия адресат, но съгласно ал. 7 от същия текст, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката и на адресата се съобщава, че може да получи документите в седемдневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В контекста на изложеното и предвид обстоятелството, че на основание чл. 61, ал. 3 АПК /отм./ АУПДВ е обявен на таблото за обявления на ДФЗ, следва да се приеме, че в настоящия случай редът за съобщаване на издадения акт не е спазен. Нередовното връчване на акта не позволява на съда да брои срока за обжалването му по съдебен ред, поради което жалбата, подадена до съда по пощата на 05.11.2020 г. не следва да се приема за просрочена и същата се явява процесуално допустима. Спрямо релевантните и установени факти, съдът основателно е приел, че обжалваният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на фактически и правни основания, мотивирали издаването му. Правилно административният съд е взел предвид факта, че оспореният АУПДВ 01-2600/2932#4 от 23.10.2019 г. е издаден въз основа на доклад, изготвен от ИА СОСЕЗФ, в който се констатира, че при 3 бр. окончателни плащания към бенефициери с уникален регистрационен номер /УРН/ 659167 - Ем Джи Агро ЕООД, УРН 363956 и УРН 659184 съответно на стойност 58 766,62 евро (114 935,76 лв.), 8 423,11 евро (16473,91 лв.) и 99 855,74 евро (195 297,86 лв.), дейностите по мярката не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г.