Решение № 2290 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2014 г.

Решение № 2290 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 525/24.02.2014 г. по адм. д. № 3532/2013 г. на Пловдивския административен съд, с която е отменен РА № 261301525/31.07.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ели-Иванка Христозова", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261301525/31.07.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който са определени задължения по ЗДДС за периода 15.11.2007 г. - м. 12.2008 г. с лихви, задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и вноски ЗО за 2007 г. и 2008 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Ревизията е проведена по чл. 122 и следващи ДОПК поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Относно основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК съдът е приел, че търговецът в ревизирания период води едностранно счетоводство, поради което не дължи съставяне на оборотна ведомост, главна книга, аналитични разпечатки на сметка 304 - стоки, протоколи за извършени инвентаризации. Според съда ревизираното лице е съставило годишни финансови отчети за 2007 г. и 2008 г., които е длъжно да състави и не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Изводът е незаконосъобразен. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗСч предприятието при изграждане на счетоводната система трябва да осигури всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се закриват в неговия край, аналитични и синтетични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях, а според т. 4 предприятието трябва да извършва междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, съставяне на оборотна ведомост. Според чл. 12 ЗСч формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното ( аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. Предвид цитираните изисквания на закона ревизираното лице е следвало да представи счетоводните регистри на приходите и разходите през годините, въз основа на които са изработени годишните отчети за приходите и разходите, както и оборотна ведомост за регистриране на счетоводните операции хронологично, справка за получените стоки и извършените продажби. В РД е констатирано, че ревизираното лице не е представило първични счетоводни документи, справки за получените стоки и извършени продажби, поради което обосновано в РА е прието наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - не е представена счетоводна отчетност по ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Съдът е приел, че в ревизионното производство и по делото въпреки дадените указания касторът не посочил по кои фактури, от всички, издадени от доставчиците на хранителни стоки и цигари на ревизирания търговец не са осчетоводени разходи и приходи в годишната данъчна декларация, поради което не е ясно за съда как е определена данъчната основа за облагане. Приел е също, че не е доказано предаване на стоките по издадените фактури от доставчиците, поради факта, че не са подписани за получател повечето от тях, липсват приемо-предавателни протоколи, складови разписки, искания за доставка, а пътни листове са представени само от някои от доставчиците. Според съда, изводите на органите по приходите са направени въз основа на приложените извлечения от счетоводни сметки на доставчиците, съставени от неизвестни лица, без да е извършена проверка в счетоводствата им за съответствие на данните в тях с компютрите, от които са направени. Приел е също, че липсват доказателства за извършени плащания по спорните фактури на доставчиците. Според съда не е доказано наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Изводът е необоснован. Приложени са фискални бонове за плащане по фактурите на доставчиците, данните за които са взети от информационната система на органите по приходите по дневниците за продажби на доставчиците. Приложени са обяснения от доставчиците и извлечения от счетоводните им регистри, събрани при извършените насрещни проверки от органите по приходите, които заедно с протоколите за насрещни проверки са годни доказателства, събрани по предвидения в чл. 50 ДОПК ред. При непредставени регистри на покупките и продажбите от ревизираното лице и наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК правилно в РА е определена основата за облагане на ревизираното лице по реда на чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК като от всички разходи по фактурите на доставчиците за всяка от годините е изваден обявения разход от ревизираното лице в отчета за приходите и разходите, и е приета неосчетоводена стойност по фактурите в размер на резултата. Определен е среден процент надценка на търговеца по годишния отчет за приходи и разходи, по който предвид неосчетоводените разходи за покупки са определени неотчетените приходи за годината, които са укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В ревизионното производство и в производството пред съда не са представени доказателства, оборващи фактическите констатации на органите по приходите в РА, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 1046,17 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,