Решение № 13237 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2019 г.

Решение № 13237 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – С. З. против решение № 192 от 07.06.2019 г., постановено по административно дело № 8 по описа за 2019 г. на Административен съд – С. З.. С оспореното първоинстанционно решение съдът е: 1) отменил по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], решение № 1040-23-55/14.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ - С. З. и потвърденото с него разпореждане № 41 от 05.11.2018 г. на И. С. – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – С. З.; 2) върнал делото като преписка на ТП на НОИ – С. З. за ново произнасяне по декларация за трудова злополука вх. № 5101-23-42 от 23.04.2018 г., подадена от В. Ф., при съобразяване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – С. З. да заплати на [фирма] сумата от 1031, 60 лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото. С решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 269 от 01.07.2019 г., постановено по същото дело, Старозагорският административен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 192 от 07.06.2019 г., като на страница 9 от решението вместо: "от които 50 лв. платена държавна такса, 369, 60 лв. платено възнаграждение за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат" да се чете: "от които 50 лв. платена държавна такса, 369, 60 лв. платено възнаграждение за вещо лице, 112 лв. платени разноски за свидетели и 500 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат". По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се реши по същество на спора, а ако се прецени, че то е неизяснено от фактическа страна, да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация [фирма], действащ чрез процесуалния представител адв. Маджарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Другият касационен ответник – В. Ф. от [населено място], счита касационната жалба за основателна, а решението за неправилно. Моли жалбата да бъде уважена, а обжалваният съдебен акт да се отмени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, поради което предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – С. З. е потвърдено разпореждането на главен инспектор по осигуряването, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука, станала с В. Ф., е приета за трудова. Старозагорският административен съд правилно е установил фактическата обстановка. В. Ф., който е работил по трудово правоотношение към [фирма] на длъжност "шофьор на товарен автомобил" и като такъв е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, на 23.04.2018 г. е подал в ТП на НОИ – С. З. декларация за трудова злополука, в която е посочил, че злополуката е станала в 11. 30 часа на 04.01.2018 г. при извършване на товаро-разтоварна дейност от управлявания от него автомобил при изпълнение на трудовите му функции. Като механизъм на увреждането е описан: "Стягата, с която е укрепена количката за стока в автомобила, е ударила пострадалото лице по главата", а видът на увреждането – контузия на главата с открита рана, загуба на съзнание, замайване, повръщане. За разследване на злополуката директорът на ТП на НОИ – С. З. е назначил нарочна комисия, която е обективирала заключението си в протокол от 12.10.2018 г., в който е отразила, че преки свидетели на инцидента няма, а пострадалият (който единствен е дал сведения как е станал инцидента) е получил "Повърхностна травма на други части на главата" (съгласно болничен лист за временна неработоспособност) в резултат на удар от метален прът (стяга) при отваряне на страничната врата на буса. Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с процесното разпореждане от 05.11.2018 г. е приело декларираната от В. Ф. злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО по съображения, че е станала по време и по повод на извършваната работа от пострадалото лице. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО от осигурителя [фирма], като при осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.12.2018 г., директорът на ТП на НОИ – С. З. е оставил сезиралата го жалба без уважение, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО злополуката с В. Ф. да бъде приета за трудова. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на осигурителя против цитираното административно решение е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а касаторовите възражения за противното са неоснователни. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на дружеството срещу акта на директора на ТП на НОИ – С. З., като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от органа за неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд е обсъдил структурните елементи на материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от КСО и на база правилно установените факти обосновано е приел, че увреждането на Филипов не може да бъде квалифицирано като трудова злополука по смисъла на визираната разпоредба. Съдът е разрешил правилно основният спорен между страните въпрос - дали увреждането е станало по начина, описан от пострадалия, и съответно дали е във връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес на осигурителя, както и дали е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането. В мотивите на проверяваното съдебно решение е опровергана по категоричен начин подържаната от пострадалия и възприета от административните органи теза за времето и механизма на получаване на увреждането. Базирайки се на компетентно изготвеното заключение (неоспорено от страните) на вещото лице по назначената съдебна експертиза и на кредитираните с основание гласни доказателства, съдът е приел, че ударът по главата на Филипов е обективно невъзможно да настъпи по твърдяния от него начин, понеже при правилно укрепване на карго-бара (метална фиксираща стойка за укрепване на товари) във фургона на лекотоварен автомобил "ИВЕКО" е изключена възможността той да падне, а при неправилно укрепване възможните му посоки на движение са напред и назад, но не и през страничната врата, защото е по-висок от нея и ще бъде ограничен от стената над вратата, а в долната си част от количката до него. Освен това, по времето, в което Филипов твърди, че е станала злополуката, видно от представените разпечатки от паметта на термографа, страничната врата на автомобила не е била отваряна. Поради горното съдът е извел извод, че полученото травматично увреждане от пострадалия не е във връзка или по повод на извършвана от него работа и не е свързано с дейност в полза на предприятието, заради което и поради липсата на един от кумулативните елементи на фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО е изключено процесната злополука да бъде квалифицирана като трудова. По тези съображения решението на Старозагорския административен съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора трябва да бъде уважена своевременно заявената претенция за присъждане на сторените деловодни разноски на касационния ответник [фирма], като ТП на НОИ – С. З. се осъди да заплати на дружеството направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява в производството пред тази инстанция адвокат в размер на 500 лв. (видно от номерирания като лист 12 по делото договор за правна защита и съдействие). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,