Решение № 14662 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2011 г.

Решение № 14662 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Огито - Огнян Александров" - Варна против решение № 1122 от 11.05.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1182/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ВН-40/30.03.2010 г. на началника на Сектор Варна при РДНСК-Североизточен район, за премахване на незаконен строеж: Пристройка към едноетажна масивна сграда (магазин), находящ се на ул. Дрин № 59, УПИ I между ПИ 1 и ПИ 11по кадастрален план, кв. 350, по плана на 10 МР, гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна началник Сектор Варна при РДНСК - Североизточен район оспорва жалбата. Ответниците Държавата, чрез МРРБ и ЕТ "Сентерето - Страхил Дерменжиев" Варна не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена подлежащо на касационно обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежа, не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Тези лица имат право да сигнализират за извършено незаконно строителство, но ДНСК не е обвързано дори от основателните сигнали, служебно упражнява законните си правомощия, а не в защита на права на граждани и организации. Гражданскоправните спорове за упражняване правата на собствениците и ползвателите на недвижими имоти (чл. 109 ЗС) са подсъдни на общите граждански съдилища, като предявяването на такива пред органите за строителен контрол, каквото по същество представлява подаването на сигнал за незаконно строителство от собственика на имота, не му придава качество на заинтересувана страна, благоприятно засегната от заповедта за премахване на строежа. Решението постановено спрямо Държавата и ЕТ "Сентерето - Страхил Дерменжиев" Варна е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо тези лица. Касационната жалба срещу другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да го постанови, първоинстанционният съд приема заповедта за законосъобразна на изложеното основание за издаването й, както и че липсват условията за признаване на процесния строеж за търпим по § 16 ПР на ЗУТ. Решението в тази част е правилно - постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано от събраните по делото доказателства. Обектът, чието премахване е разпоредено, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - пристройка към съществуващата сграда (магазин), обособена чрез затваряне на пространството под козирката с конструкция от метални колони, трайно закрепени в бетонната площадки и монтирана алуминиева дограма със стъклопакет между колоните. Пространството под козирката с площ от 75 кв. м е приобщено към монолитно изградения магазин. С оглед характеристиките на обекта, описанието в КА по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, чиито констатации не са оборени и заключението на вещото лице, правилно решаващият съд го квалифицира като строеж. Неоснователно се поддържа от касатора, че в случая се касае за "Укрепване и остъкляване на съществуващата козирка на магазина", за които не е необходимо издаване на строителни книжа. Незаконният строеж е извършен от касатора през 2008 - 2009 г., поради което не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение. При неоснователност на касационните оплаквания, решението в допустимата му част, следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,