Решение № 16083 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2013 г.

Решение № 16083 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" срещу решение № 2991 от 7.05.2013 г. по адм. д. № 1240/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 41 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Германос Телеком - България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. С решение № 2991 от 7.05.2013 г. по адм. д. № 1240/2013 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 41 състав, е отменил принудителна административна мярка "задължителни предписания", обективирани в т. 1 от протокол изх. № ИТ-П-608 от 16.01.2013 г., издаден от старши юрисконсулт Галина Златкова при Инспекция по труда, гр. София, при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При проверката на обжалваното решение настоящата касационна инстанция действа при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, който текст я задължава да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така извършената проверка се констатира недопустимост на съдебния акт по следните съображения: Процесните предписания са издадени от старши юрисконсулт Галина Златкова от Инспекция по труда, гр. София, а не от длъжностно лице на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на тази агенция, тя осъществява цитирания контрол чрез своите структурни звена, които са част от нейната специализирана администрация, каквито са Дирекциите "Инспекция по труда". Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Съгласно чл. 20, ал. 2 от цитирания устройствен правилник правомощията на инспектор имат и юрисконсултите. Затова, когато издават актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а КТ, в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, е прието, че тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". При оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", когато техни длъжностни лица са изготвили и подписали оспорения акт. Съгласно чл. 405 КТ, принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото няма данни задължителните предписания, обективирани в т. 1 от протокол изх. № ИТ-П-608 от 16.01.2013 г. да са били отменени или изменени от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При това положение, съгласно правилата на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на оспорване подлежат предписанията, а те са издадени от длъжностно лице от Инспекция по труда, гр. София, а не от длъжностно лице на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Неправилното конституиране на страните по делото е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежни страни. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поради това в случая касационната жалба е основателна и оспореното с нея недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на същия първоинстанционен съд за разглеждането му от друг състав при участие на надлежни страни по оспорването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,