Решение № 8343 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. от гр. София, действаща чрез пълномощник адв. С. Арнаудов против Решение 622/ 07.01.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10011 / 2024 г., с което съдът отхвърля жалбата на Р. И. И. от гр. София срещу решение 2153-21-228 от 17.09.2024 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/60 от 06.08.2024 г. на Длъжностно лице в дирекция Пенсии в ТП на НОИ - София-град и я осъжда да заплати разноски. Доводите на касационния жалбоподател са за неправилност на решението на административния съд, тъй като е приложен неправилно материалния закон - чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от Кодекса на социално осигуряване /КСО/, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Иска се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като се отмени обжалвания административен акт. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционното съдебно решение е постановено при липса на касационните основания за отмяната му, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение 622/ 07.01.2025 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Р. И. И. от гр. София против решение 2153-21-228 от 17.09.2024г. на Директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/60 от 06.08.2024 г. на Длъжностно лице в дирекция Пенсии в ТП на НОИ - София-град. За да се произнесе в посочения смисъл от фактическа страна, съдът приема следното: С разпореждане [номер]/60 от 06.08.2024 г. длъжностно лице в дирекция Пенсии при ТП на НОИ София-град е отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. И. И.. Органът е приел, че за нея не са изпълнени предпоставките за възникване на правото на пенсия нито по чл. 69, ал. 2, нито по чл. 69б, ал. 1 КСО. В хода на административното производство и в съответствие с предвиденото в чл. 35 и чл. 36 АПК органът е изчислил, че И. има следния осигурителен стаж: І категория - 25 години 02 месеца и 07 дни, като държавен служител по ЗМВР офицер/сержант към Министерството на вътрешните работи (МВР) и ІІІ категория 02 години, 09 месеца и 00 дни. След като е преобразувал стажа органът посочва, че към 26.04.2024 г. И. има осигурителен стаж трета категория - 44 години 08 месеца и 21 дни, при възраст [заличен текст], респ. сборът от осигурителния ѝ стаж и възраст е 94 точки. От правна страна съдът приема, че жалбоподателката не отговаря на материалните изисквания на чл. 69б, ал.1 КСО, тъй като никога не е осъществявала труд от първа категория, а е полагала труд от трета категория, който при пенсиониране само се зачита като такъв от първа, а приложението на чл. 69, ал. 2 е изключено, тъй като към момента на подаване на заявлението не е имала навършени 52 години. Посочените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Спорът по делото касае приложението на чл. 69б, ал.1 КСО, която норма се отнася до лицата, които са работили при условията на първа категория труд. Видно от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ в действащата редакция след изменението с редакцията, обн. в ДВ бр. 81 от 2016 г., същата регламентира, че само трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР при пенсиониране се зачита като първа категория. До изменението на чл. 183, ал.3 ЗМВР трудът на всички държавните служители по ЗМВР при пенсиониране се е зачитал като първа категория. Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗМВР са: по т. 1 държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; по ал. 3 - държавните служители в Академията на МВР, които осъществяват преподавателска дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, в Института по психология на МВР, които осъществяват дейностите по чл. 51, ал. 1, в Националния институт по криминалистика, които осъществяват дейностите по чл. 50а, ал. 1, т. 1 и 2, в Центъра за професионално обучение в ГДПБЗН, които осъществяват преподавателска дейност за професионално обучение по чл. 17, ал. 2, т. 10, в Специализирания отряд "Въздушно наблюдение" в ГДГП, които осигуряват техническото обслужване и поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства, използвани за осъществяване на граничен контрол. Налага се извод, че само категориите лица заемащи длъжности, изрично посочени в цитираните разпоредби, могат да се пенсионират при първа категория труд. Първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че касационната жалбоподателка е била държавен служител в МВР, чийто труд при пенсиониране след 2016 г. обаче не се зачита като първа категория труд. Този извод се подкрепя и от подробната уредба на категориите държавни служители в чл. 19е от Закона за специалните разузнавателни средства ЗСРС, тъй като жалбоподателката е била държавен служител в ДАТО. Споделят се доводите и аргументите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж в действащата си редакция /последно изм. в сила от 1.01.2013 г./, тъй като съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Констатираното от административния съд противоречие на цитирания текст от наредбата с нормативен акт с по-висок ранг, а именно с разпоредбата на чл. 183 ЗМВР в посочената редакция от 2016 г. и Закона за специалните разузнавателни средства /в сила от 9.08.2013 г./ е основание за неприложимост на чл.17, ал.2 от нея. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София - град е правилно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,