Решение № 14422 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2012 г.

Решение № 14422 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Служба на геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Варна, чрез пълномощника адв. Бистра Господинова срещу решение № 270 от 08.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2707/2011 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № КД-14-03-1227/16.05.2011 г. на Началника на СГКК-Варна. В касационната жалба се поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Христо Василев Петров и Димитър Василев Петров в писмен отговор на процесуалния им представител адв. Ст. Славов от АК-Варна релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни "Еден Израел" ООД, Кмета на община варна, Никола Георгиев Тонев, Калинка Георгиева Тонева и Бакурявич Виктор Виталевич, не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба -неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществено е неоснователна поради следното: Производството пред Административен съд Варна е образувано по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във вр. с § 4к ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ по жалба на Христо Василев Петров и Димитър Василев Петров против заповед № КД-14-03-1227/16.05.2011 г. на Началника на СГКК-Варна, в частта й с която се одобрява изменение на КККР за р-н Приморски, община Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за ПИ с идентификатор 10135.2515.3654, чиято площ е увеличена от 2039 кв. м. на 2126 кв. м. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразяваща се в това, че собствениците на засегнатия с изменението ПИ 10135.2515.3328, каквито се явяват касаторите Димитър Петров и Христо Петров, не са били допуснати от органа до участие в проведеното административно производство. В тази връзка е прието, че съгласно специалните разпоредби на ЗСПЗЗ, за констатирането на грешка не е необходимо съставяне по общия ред на ЗКИР на акт за непълноти и грешки, предвид предвидената процедура установяване й с решението на комисията по § 4к ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което не изключва участие в административното производство на заинтересуваните лица, но такива не са допуснати както от комисията, така и от органа разпоредил изменение на кадастралната карта. Констатирано е също наличието на спор за материално право, което е пречка за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това съдът е отменил обжалваната пред него заповед. Решението е правилно. При постановяване му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата поделото. Спрямо установените релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. Процедурата за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти е посочена в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Изменението на този план е допустимо само при установяване на някое от изчерпателно посочените в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ основания, като хипотезата в ал. 8, т. 1 пр. 1 е допустима при липса на спор за материално право ( изр. II). За наличието на такъв спор административния орган следва да следи служебно по силата на чл. 35 АПК, а именно "Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени". В тази връзка е неоснователно възражението на административния орган, че довода за наличен спор за материално право недопустимо се навежда едва в жалбата пред съда. Именно поради допуснатото нарушение в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед е следвало след подаденото заявление за изменение на ПНИ да се уведомят заинтересованите страни, които са били известни още тогава и след като им се даде възможност за становища и възражение да бъде продължена процедурата. Ако бе сторено това, щеше да се установи наличието на спор за материално право върху процесната разлика от 90 кв. м. и производството е следвало да бъде спряно до решаването на този спор по общия исков ред. Повдигането на спор за материално право за първи път пред административния съд е последица от постановената заповед, за която касаторите са узнали след постановяването й, поради което не е необходимо представяне на доказателства за образувано исково производство, тъй като до този момент техните права не са били оспорвани от заявителя. В тази връзка съдът не е бил компетентен да разгледа и разреши такъв спор, още по-малко такива права има административния орган. Последния обаче има не само право, но е бил длъжен да установи заинтересованите страни и да събере служебно необходимата информация при съдействие от тяхна страна. Наличието обаче на такъв спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като е издал заповед от посочения вид, началникът на СГКК е допуснал (както обосновано е приел и административния съд) съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не бе допуснато, резултата от административното производство вероятно щеше да бъде друг или нямаше да е налице ограничителната пречка в хипотезата на изр. II, т. 1, ал. 8, § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед горното обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци. Същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,