Решение № 14924 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2020 г.

Решение № 14924 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София град, чрез процесуалния представител юрк. М. Пелтекова, против решение № 1284/24.02.2020 г., постановено по административно дело № 11265/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение № 14/112/10249/04.07.2018 г. за налагане на финансова корекция по Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. Релевира касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. С подробни съображения намира, че в конкретния случай, противно на приетото от АССГ, категорично се установява наличието на основание за наложената финансова корекция и че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за незаконосъобразен на формално основание, въпреки че бил постановен при съобразяване с относимите наредби и регламенти, както и с практиката на ВАС. Моли постановеното съдебно решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба поддържа касационната си жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Р. Николова от [населено място], не заявява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, т. к. неправилно съдът е приел, че административният орган е смесил процедурите по ЗУСЕСИФ и по Наредба № 9/2008 г. и като краен резултат била проведена процедура по реда на ЗУСЕСИФ, приключила с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на което обосновал крайния си извод, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Намира, че при издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция касационният жалбоподател се е съобразил с приложимите материалноправни норми- чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007– 2013 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а също и за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, предвидени в т. 4. 4 буква "а", "б" и "й" от Договор № 14/112/10249/14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ. Счита, че по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ, но позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми. Намира доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Р. Николова от [населено място], срещу решение № 14/112/10249/04.07.2018 г., с което, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 8, ал. 1, т. 1, предложение I, т. 2, т. 4 и т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда да предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 75, ал. 2, чл. 70, ал. 1, т. 10 и § 4, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е наложена финансова корекция в размер 24 446 лв. Искането е било за отмяната му поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. Административен съд - София град преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го отменил. 3 а да стигне до този правен извод от фактическа страна приел, че по сключения Договор № 14/112/10249 от 14.05.2014 г. между ДФЗ и жалбоподателя, е налице неизпълнение на одобрения бизнес план на бенефициента, в частта за третата година от изпълнението с цел отглеждане на 700 кв. м. калифорнийски червеи и поддържане на 5, 125 дка - естествени ливади, при размер на стопанството, изразен в икономически единици на 4. 47 ИЕ, като при резултати от проверката е установен размер на стопанството, изразен в икономически единици - 0. 00 ИЕ. От правна страна съобразил, че "с оглед конкретиката на настоящия казус" ЗУСЕСИФ не намира приложение, а Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Приел, че в ЗУСЕСИФ и Наредбата са уредени две самостоятелни административни процедури, като целта на всяка от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, съответно- по Глава Пета, Раздел Трети "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ, при наличието на някои от основанията, въведени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта, с мотивирано решение определя по основание е размер, финансова корекция, а в процедурата по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. изпълнителният директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките, установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изисква със съответния акт, връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекратява всички договори. Счел, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, съобразно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, съответно че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.). Въз основа на това административният съд обосновал краен извод, че безвъзмездната финансова помощ по програмата по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ ( Програмата за развитие на селските райони), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, и тъй като процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е установено в Наредба № 9 от 3.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ, то твърдените от административния орган неизпълнения на нормативни и договорни задължения от страна на оспорващата е следвало да бъдат установени в административна процедура по реда на чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., в хода на която изпълнителният директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките, установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, със съответния акт да изиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати сключения с бенефициера договор. Това счел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт. На второ място приел, че определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ, при наличието на специална процедура по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и с оглед правилото на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, е неприложимо. Освен това-че смесването на двете процедури и като краен резултат- започването на административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, обуславя нов извод за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Не обсъдил посочените от административния орган нередности, представляващи нарушение на нормативни разпоредби и договорни отношения, т. е. материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция по приетите за приложими от административния орган правни норми. Не обсъдил и назначената от него съдебно - счетоводната експертиза, но формално посочил, че я кредитира. Извел краен извод, че оспореното решение е валидно, но незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. На първо място следва да се посочи, че съдът незаконосъобразно счел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна, тъй като, по аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим-защото безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Но позоваването от страна на административния орган и на двата нормативни акта не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в административния акт е налице изрично позоваване на разпоредбите от Наредба № 9 от 2008 г. за връщане на вече получени суми и отмяната му само на това основание, е незаконосъобразна. Едновременно с това не е нарушило и правото на оспорващия на защита. Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са неправилни и незаконосъобразни и не се споделят от настоящия състав. В тази насока практиката на ВАС е постоянна-така напр. в решение № 5872 от 21.05.2020 г. по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 5034 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 7409/2019 г., решение № 8788 от 03.07.2020 г. по адм. д. № 7316/2019 г., всички- на ІV отд. на ВАС, а посоченото в обжалваното решение на АССГ решение № 1906 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 11436/2018 г., ІV отд. на ВАС е изолирана практика. А иначе е вярно, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9/2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Както и, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито от желанието на бенефициера. На второ място-в нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК решаващият състав не е обсъдил съдебно - счетоводната експертиза /л. 71 заедно с всички доказателства и всички доводи на ответника. Освен това, не са съобразени/макар да са посочени/ и другите приложени писмени доказателства - данните от трите проверки на място, при които е констатирано неизпълнение на задължения от страна на оспорващата, което е било необходимо с оглед на установяване на правнозначимите факти с годни доказателствени средства и за произнасяне съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК по всички основания по чл. 146 АПК. Ако първоинстанционният съд бе обсъдил в цялост тези писмени доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, би достигнал до извод, различен от изведения досежно основанията по чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 8, ал. 1, т. 1, предложение I, т. 2, т. 4 и т. 11 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда да предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г.), издадена от министъра на земеделието и продоволствието. Следва да се изясни и посочи дали изискванията при сключване на договора са изпълнени. Изложените мотиви в оспореното решение са неправилни и незаконосъобразни и не се споделят от настоящия състав. Изложеното налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изложи конкретни съображения по материалната законосъобразност на оспорения акт и по събраните доказателства. Така и в решение № 10327 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 9786/2018 г., ІV отд. на ВАС. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с данните от представените по делото доказателства и противоречи на относимите разпоредби на посочената по-горе наредба и на закона. Поради това и обжалваното съдебно решение, като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, то касационната инстанция не може да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Така, по изложените по-горе съображения, решението на АССГ следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да обсъди всички доказателства и да изгради правния си извод дали е налице нередност, неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както и съответствие, респективно несъответствие с целите на подпомагането по мярка 112, след което при безспорно установени в тази насока факти, да прецени законосъобразността на финансовата корекция. При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,