Решение № 292 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2018 г.

Решение № 292 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, уточнена с молба от 08.06.2018 г., чрез юрк. Стефанова като процесуален представител, срещу решение № 428 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8662/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по просрочена жалба и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - Г. Б. и К. Б., чрез пълномощника си адв. Муслах, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление за допускане на устройствена процедура - изменение на плана за регулация и застрояване (ПРЗ) вх. № САГ-17-ГРОО-1040/16.05.2017 г. на Столична община - НАГ, подадено от Г. Б. и К. Б. в качеството им на собственици на ПИ с идентификатори 68134.513.165 и 68134.513.166 по КККР на Столична община, район "Сердика" и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по искането съобразно мотивите на съдебния акт в 14-дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и от лица с пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. По същество е обосновал извод за незаконосъобразност на формирания по искането за допускане изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ мълчалив отказ на компетентния орган съобразно делегираните му от кмета на Столична община правомощия. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 221, ал. 3 АПК. Неправилно съдът е приел оспорването срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Столична община за допустимо като подадено в срок. Жалбата до съда е депозирана на 30.06.2017 г., а не на 30.05.2017 г., спрямо който момент е изчислен срокът по чл. 215, ал. 4 ЗУТ в обжалваното решение. В случая направеното до органа искане е по чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. т. 2, 5 и 6 ЗУТ и пар. 2, ал. 6 ЗУЗСО за издаване на заповед за допускане изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП-ПРЗ за поземлени имоти с посочените идентификатори, за които са отредени УПИ I и УПИ II, кв. 91, м. Предгаров площад по плана на гр. София. Със заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ се дава разрешение процедурата по изменение на ПУП да започне и отказът - мълчалив или изричен подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С оглед данните по делото правилно съдът е приел, че се обжалва мълчалив отказ по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, за който са приложими специалните разпоредби на ЗУТ, а не сроковете, предвидени в АПК. Срокът за произнасяне от органа по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е 14-дневен и след изтичането му започва да тече 14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване пред съда. В случая органът е следвало да се произнесе до 30.05.2017 г. След този момент е формиран мълчалив отказ. Жалбата срещу него е входирана на 30.06.2017 г., т. е. след срока за оспорване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Същият е изтекъл на 13.06.2017 г., което прави жалбата просрочена. Дори и да се приеме продължаване на срока за произнасяне от органа с 14 дни на основание чл. 57, ал. 7 АПК, каквито данни по делото няма, жалбата отново се явява просрочена. Крайният срок за подаването й в тази хипотеза е изтекъл на 27.06.2017 г., присъствен ден. При наличие на просрочена жалба и на основание чл. 159, т. 5 АПК оспорването е следвало да се остави без разглеждане, а производството – да се прекрати поради недопустимост. Като се е произнесъл по съществото на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а образуваното съдебно производство - да се прекрати. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция от касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция, ответниците дължат такива на Столична община в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение