Решение № 11628 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2009 г.

Решение № 11628 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6837/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът "Български зелен кръст" гр. Пазарджик е обжалвал решението от 18.03.2009 г. постановено по адм. д. № 643/2008 г. на Административен съд гр. Пазардик, V състав, с което е отхвърлена жалата срещу заповед № ДК-02-Пз- 50/6.10.2008 г., издадена от началника на РДНСК гр. Пазарджик, с която е наредено премахването на изпълнения от фондацията "незаконен строеж "лека ограда", находящ се в ПИ № 121020 е № 121019 бивш стопнаски двор в зелището на гр. Пазарджик като несонователна. Ответникът РДНСК гр. Пазарджик не изразява становище. Ответникът ДНСК г. София чрез процесуалния си предствител изразява становище за правилност на решенито. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобраност на същото. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни доводи по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процеусално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на административния съд е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Въз основа на събраните по делото докаателства и заключението по излушаната съдебно- техническа експретиза са заправени обосоновани изводи за законосъобразност на административния акт. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж - лека ограда от метални пана, окачени метални тръби и циментови колове трайно закрепени с терена. Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както правилно е прието от съда. От доказателствата по делото е установено, че последния е извършен без наличие на строително разрешение, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, която разпоредба е относима в настоящия случай. Законосъобразни са изводите, че изключенията от това правило са изрично изброени в чл. 151 ЗУТ като ограда не е посочена сред тях. Действително съгласно нормата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и в неурегулирани части на населените места се допуска изградждането на леки огради, съобразени с ал. 2 на тази норма, но разпоредбата не изключва наличието на разрешение за строеж. След като процесния строеж не е бил разрешен съобразно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, законосъобразно и обосновано административния орган е наредил неговото премахване като незаконен на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ вр. с чл. 222, ал. 1 т. 10 ЗУТ. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът постановил решението в съотвествие с материалния закон и наведеното оплакване за незаконосъобразност е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират с събраните и обсъдени доказателства по делото и постановено въз основа на тях и закона, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушение. Не е налице хипотезата на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК за отмяната му и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният Административен съд, II отд.