Решение № 6531 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2011 г.

Решение № 6531 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Владимир Владимиров Табаков от гр. София подадена срещу решение № 3544/08.11.2010 г. постановено по адм. дело № 3350/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост, като се поддържа също, че решението е и процесуално недопустимо - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът като обсъди посочените жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил предявения иск от Владимир Владимиров Табаков от гр. София срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконен административен акт - наказателно постановление № 9132/07.02.2005 г., издаден от началника на АНД - СДВР. На основание представените от страните доказателства съдът е приел за установено, че искът е неоснователен. Изложени са подробни съображения, че на основание наказателно постановление № 9132/07.02.2005 г. /с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 40 лв./ отменено на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН със съдебно решение по адм. наказателно дело № 5325/2005 г. по описа на Софийски районен съд, жалбоподателят не е претъпял описаните в исковата молба неимуществени вреди "поради липсата на всички кумулативно предвидени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ материалноправни предпоставки - наличие на връзка между претърпяните вреди и отмененото наказателно постановление". Като краен резултат обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия закон, но следва да се изложат допълнителни мотиви и съображения, с които настоящата инстанция да обоснове правният извод на съда за неоснователност на предявения иск за обезщетение за вреди от отменен незаконосъобразен акт - отменено наказателно постановление издадено за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, във вр. с чл. 102, ал. 1 ЗДвП /неизползване на обезопасителен колан/. Преценявайки основателността на предявения иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разгледан по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, съдът е следвало да приеме, че отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Дейността по издаване на наказателно постановление с налагане на административно наказание не е административна дейност, защото наказателното постановление се издава по реда на специален закон, води се "спорно "производство като с произнасянето на административното наказание наказващият орган решава административно-наказателен спор - наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност. Наказателното постановление, с което се налага административно наказание, не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспорването и отмяната на наказателното постановление е по реда на ЗАНН-по чл. 63 във вр. с чл. 59 ЗАНН, пред съответния районен съд и на основанията по АПК само при касационно обжалване пред административния съд. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗОДОВ отмяната на акта като незаконосъобразен следва да е "по съответния ред" - т. е по реда на АПК, за да е налице основателността на иска по чл. 1, ал. 1 АПК. Наказателните постановления са актове, с които се налага предвиденото в закона наказание за извършено обществено опасно и противоправно деяние, което поради по-ниската си степен на обществена опасност се наказва по административен ред и се обжалва по реда на ЗАНН. Отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не е отменен незаконосъобразен административен акт постановен от административен орган или от длъжностно лице при изпълнение на административната дейност, за да е налице основание и отговорност за обезщетение за причинено увреждане от "административен деликт", както законосъобразно е следвало да приеме съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение,