Решение № 14536 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2019 г.

Решение № 14536 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9807/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р., [гражданство], [дата на раждане], принудително настанен в СДВНЧ - С., номер в СДВНЧ: 24352, чрез адв. Иларева, САК, Фондация за достъп до права - ФАР, срещу решение № 4566/02.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5920/2019 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 5364 з-903/02.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено задържането му в СДВНЧ до 06.11.2019 година. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че единствената законова цел на принудителното настаняване е извеждането на лицето. В конкретната хипотеза липсвала разумна възможност за извеждане, тъй като практиката на посолството на Алжир в България била такава, че не издавала пасавани на свои граждани, които не са подписали декларация за доброволно завръщане. Спрямо г-н Редуан можела да бъде приложена по-лека мярка, а именно - ежемесечно явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване, като жалбоподателят представил нотариално зеверена декларация за осигурено му жилище и издръжка. Следвало да се вземе предвид и влошеното му здравословно състояние. Същият страдал от паническо разстройство и вторичен страх от загуба на контрол. Заключването му в т. нар. "медицински изолатор" в СДВНЧ влошавало здравословното му състояние. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяван ена друго, с което да се отмени оспорената заповед № 5364 з-903/02.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено задържането му в СДВНЧ до 06.11.2019 година. Ответникът, директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез юрк. Чорбаджийски взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. Р., [гражданство], [дата на раждане], принудително настанен в СДВНЧ - С., номер в СДВНЧ: 24352, чрез адв. Иларева, САК, Фондация за достъп до права - ФАР, срещу заповед № 5364 з-903/02.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която е продължено задържането му в СДВНЧ до 06.11.2019 година. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния закон, при спазване на процедурата по издаването й и в съответствие с целта на закона. С докладна записка рег. № УРИ 5392 р - 1110/06.11.2018 година началник сектор "Миграция" при СДВР е уведомен, че на 03.11.2018 година около 13. 30 часа е задържан чуждият гражданин С. Р., [гражданство], по отношение на когото е установено, че е влязъл на 27.03.2018 година в Република България с виза вид С, с цел посещение - неорганизиран туризъм и срок на престой 15 дни, като този срок е удължен до 10.06.2018 година, но чужденецът не е напуснал територията на страната. При задържането му, С. Р. се е представил с чужд паспорт на [гражданство] Т. Жакес, като впоследствие е установено, че жалбоподателят е обявен за общодържавно издирване с цел принудително довеждане, като обвиняем за кражба по досъдебно производство № 3 М 1300/2018 година. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража за срок от 72 часа". Със заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1014/06.11.2018 година началникът на сектор "Миграция при СДВР на основание чл. 41, ал. 1 вр. с чл. 41, т. 2 от Закона за чужденците в Република България налага на С. Р. принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Със заповед УРИ № 5392 ПАМ -1015/06.11.2018 година на началника на сектор "Миграция" при СДВР, С. Р., [гражданство], [дата на раждане], е настанен в СДВНЧ с цел организиране на изпълнението на заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1014/06.11.2018 година на началника на сектор "Миграция при СДВР. С процесната заповед № 5364 з-903/02.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, е продължено настаняването на г-н Редуан в СДВНЧ до 06.11.2019 година. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България, като издаването й отново обезпечава изпълнението на заповед УРИ № 5392 ПАМ - 1014/06.11.2018 година на началника на сектор "Миграция" при СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ - връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Заповедта е издадена въз основа на предложение с рег. № 5364 р - 8562/02.05.2019 година. Органът излага мотиви, че въпреки положените усилия за извеждането на лицето, изпълнението на ПАМ ще продължи по-дълго, поради това, че е налице отказ от съдействие на чужденеца пред компетентните органи за получаване на документ за връщане. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ. Видно от текста на предложението на л. 16 по делото, сектор ИПАМТ при отдел ПНМ на дирекция "Миграция" - МВР счита, че съществува разумна възможност наложената принудителна административна мярка да бъде изпълнена, ако чужденецът промени решението си или ако постъпи негов валиден документ за пътуване. С чужденеца са провеждани беседи от служители на Дирекция "Миграция" - МВР с цел убеждаване да съдейства за изпълнение на наложената му мярка, но към момента на предложението последният категорично отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Обжалваното съдебнто решение е правилно: Правилен е извода на АССГ за правилно приложение на материалния и процесуалния закон от административния орган. Установените факти за наличие на заболявания и водени наказателни производства в действителност са ирелевантни за настоящото производство. На чужденеца е назначено лечение на установеното тревожно разстройство. Правилен е изводът на АССГ, че липсата на работа, квартира и средства за издръжка /представената декларация от М. И. на л. 32 по делото не обосновава обратен извод/ биха създали предпоставки за невъзможност лечението му да продължи. Заповедта, която се обезпечава с настаняването, а именно заповед УРИ № 5392 ПАМ - 1014/06.11.2018 година на началника на сектор "Миграция" при СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ - връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, е издадена поради факта, че лицето не е напуснало страната, въпреки изтеклия срок на разрешението му. Повдигнатите обвинения срещу лицето за извършени престъпления, едно от които по чл. 194, ал. 1 НК, а именно кражба в размер на 2130 лева в заведение на ул. Ц. К., гр. С., а другото - документно престъпление, са ирелевантни спрямо удължения срок за настаняване на лицето в СДВНЧ. Наложените други мерки срещу лицето във връзка с тези водени досъдебни производства могат да окажат влияние върху изпълнението на заповедта за извеждане на лицето от страната, но се явяват неотносими към законосъобразността на акта за удължения срок за настаняването му в СДВНЧ. За да настани чужденеца в СДВНЧ органът е взел предвид обезпечителната функция на мярката спрямо заповедта за извеждането му от страната. Към настоящия момент релевантен факт за продължаване на срока на настаняването му е отказът на лицето да съдейства в тази насока, както и съществуващата реална възможност заповедта за извеждане да бъде изпълнена. Възраженията, касаещи мерки срещу лицето във връзка с водените срещу него наказателни производства са ирелевантни към спора досежно законосъобразността на заповедта за удължаване на срока на настарянаването му в СДВНЧ. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по делото следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд