Решение № 1283 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3168/2007 г.

Решение № 1283 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3168/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Р. П. Г., М. В. Г., Х. В. Г. и П. М. Г., Д. М. Г., И. М. Г. срещу въззивно решение № 47 от 22.02.2007 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 21/2006 г., с което е оставено в сила решение № 90 от 2.11.2005 г. по гр.д. № 207/2004 г. на Ботевградски районен съд в частта, в която делбата на УПИ /парцел/ ХVI-795, кв.70 по регулационния план на с. В., Софийска област е допусната при квоти: 15/120 ид.ч. за П. М. Г., 3/120 ид.ч. за И. М. Г., 3/120 ид.ч. за Д. М. Г. и общо 99/120 ид.ч. за наследниците на В. М. Г., разпределени между тях както следва - 61/120 ид.ч. за Р. П. Г. и по 19/120 ид.ч. за М. В. Г. и Х. В. Г., както и в частта, в която е отхвърлен предявения от П. М. Г., И. М. Г. и Д. М. Г. против Р. П. Г., М. В. Г. и Х. В. Г. иск за делба на поземлен имот в м. "Ч", с площ от 600 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда и е отменено решението в частта, в която е отхвърлен искът за делба на лятна кухня и сламник, построени в УПИ № Х*, в кв. 50 по регулационния план на с. В., Софийска област и вместо него е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на лятна кухня и сламник, построени в УПИ № Х*, в кв.70 по регулационния план на с. В., Софийска област при същите квоти, при които е допусната делбата на парцела. Срещу така постановеното въззивно решение са подадени касационни жалби от двете страни. Ищците П. М. Г., Д. М. Г. и конституираните на основание чл. 120 ГПК наследници на И. М. Г. - М. П. Г., В. И. Б. и А. И. Г. поддържат, че решението в частта, в която е допусната делбата на УПИ /парцел/ ХVI-795, кв.70 по регулационния план на с. В., Софийска област при съответните квоти и е отхвърлен искът за делба на поземлен имот в м. "Ч", с площ от 600 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда е постановено при съществени процесуални нарушения - отклонение от изискванията на чл. 188 ГПК - единствено на базата на обясненията на нотариуса и в противоречие с всички останали доказателства е прието, че е налице валидно удостоверени нотариални действия по н.а. № 158/13.09.2002 г. и генералното пълномощно от същата дата, а на базата на неубедителната графологическа експертиза е прието, че подписите на пълномощните от Д. Г. и И. Г. са положени от тях. Поддържат, че тези нарушения са довели до нарушение и на материалния закон - делбата не е допусната при равни квоти. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора. В жалбата на ответниците Р. П. Г., М. В. Г. и Х. В. Г. са развити оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърдят, че неправилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, в която не е допусната делба на лятна кухня и сламник, построени в УПИ ХVI-795, кв.70 по плана на с. В., тъй като решението в тази част е влязло в сила. Освен това те са второстепенни, обслужващи постройки към сградите на основното застрояване. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново касационно решение по същество на спора. Претендират разноски. Никоя от страните не е депозирала по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество касационната жалба на П. М. Г., Д. М. Г. и конституираните на основание чл. 120 ГПК наследници на И. М. Г. - М. П. Г., В. И. Б. и А. И. Г. е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Софийски окръжен съд, действайки като въззивна инстанция въз основа на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че дадените пълномощия от И. М. Г. и Д. М. Г. в полза на В. М. Г. да се разпорежда с притежаваните от тях ид.ч. от недвижимия имот - парцел **** ХVI-795, кв.70 с безсрочните нотариално заверени пълномощни рег. № 2384/2002 г. и рег. № 2393/18.12.2002 г. не са били прекратени по реда на чл. 41 ЗЗД към датата на изповядване на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 59/2002 г. - 29.12.2002 г., поради което договорът не е сключен от лице без представителна власт и е действителен, т.е.породил е транслативен ефект досежно продадените идеални части. Обсъждайки показанията на нотариус Г., пред когото е изповядана продажбата на 3/5 ид.ч.х. от М. Г. на В. Г., обективирана в н.а. № 158/13.09.2002 г., които дават най-вярна информация за състоянието на прехвърлителя към момента на изповядване на сделката, а именно невъзможността на наследодателя да положи личния си подпис, поради появилия се тремор в съвкупност с заключението на медицинската експертиза и свидетелските показания съдът е приел, че към подписването на договора на 13.09.2002 г. са били налице основанията за приложение на чл. 475, ал. 2 ГПК и подписване на сделката от продавача чрез поставяне на отпечатък от десния палец, поради което н.а. № 158/2002 г.не е нищожен и е породил правните последици. Допуснал е делба междусъсобствениците на парцел **** ХVI-795, кв.50 по плана на с. В., придобит по давност и при условията на съпружеска имуществена общност от М. Г. и В. Г. /техни наследодатели/, както следва: за П. Г. 15/120 ид.ч., за И. и Д. Г. по 3/120 ид.ч. и за наследниците на В. Г. - Р., Х. и М. Г. общо 99/120 ид.ч. За да отхвърли искът за делба на поземлен имот от 600 кв. м.в м. "Ч"съдът е приел, че удостоверената в н.а. № 77/16.04.2003 г.продажба е породила прехвърлителното си действие и към смъртта на М. Г. правото на собственост върху имота не се е включвало в имуществените му права, а изключителен собственик на имота е М. В. Г., тъй като доказателствената стойност на нот.акт № 77/2003 г. не е оборена от доказателствата по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителното основание по чл. 218а, ал. 1, б. "в" ГПК са неоснователни. Въззивния съд е обсъдил всички доказателства, относими към релевантните на спора факти в тяхната съвкупност и взаимна връзка и въз основа на тях е изградил извода си, че към подписването на договора на 13.09.2002 г. са били налице основанията за приложение на чл. 475, ал. 2 ГПК и подписване на сделката от продавача чрез поставяне на отпечатък от десния палец, поради което н.а. № 158/2002 г.не е нищожен и е породил правните последици. Необсъждането на доказателства, които са неотносими към спора не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възможността да се завери нотариално с палец вместо подпис е посочена в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 от ГПК, който препраща към чл. 151 от същия кодекс. Този текст следва да се приложи по аналогия и за грамотен, който поради болестно състояние не е в състояние да подпише документа. Логично е да се приеме, че препращането, предвидено в чл. 475, ал. 2 ГПК, се отнася само до начина, по който неграмотният, респ. грамотният недъгав, декларира участието си в издаване на документа чрез поставяне отпечатък от палец вместо подпис, но не и до приподписването от двама свидетели за установяване факта на извършване това действие и узнаване съдържанието на документа. Това се отнася както за документи, за които е предвидена нотариална форма - нотариален акт (чл. 474 - 484 ГПК), така и за удостоверяванията на частни документи пред нотариуса (чл. 485 ГПК). И при тези случаи, когато участвува неграмотен, недъгав или грамотен недъгав, функцията на нотариуса е да удостовери подписването на документа чрез отпечатък, както и узнаване съдържанието му от подписващия го издател и неговото съгласието със съдържанието (срв. в този смисъл ТР № 61/73 г. ОСГК). Никъде в общите или особени правила за нотариалното производство не се предвижда приподписване на документа от свидетели освен по изключение при установяване самоличност на непознатите на нотариуса лица, при липса на документ за самоличност, както и при съставяне на нотариално завещание. Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила относно авторството на пълномощните дадени от И. М. Г. и Д. М. Г. в полза на В. М. Г. При изготвянето на заключението вещите лица от тройната графологическа експертиза са ползвали сравнителните образци на подписите на И. и Д. Г., положени пред в.л. А. Д., поради което не е било необходимо събирането на нови експериментални образци от тройната експертиза. Касационната жалба на Р. П. Г., М. В. Г. и Х. В. Г. е неоснователна. Въззивният съд е съд по същество, но той може да разглежда делото само в пределите, ограничени с въззивната жалба. Необжалваните решения, съответно части от решения на районните съдилища, влизат в сила съгласно чл. 219, ал. 1 б. "б" ГПК (отм.) и поради това е недопустимо правилността им да бъде проверявана от въззивния съд. В случая, макар в началото на въззивната жалба да не е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение и по отношение на лятната кухня и сламника, построени в УПИ ХVI-795, кв.70 по плана на с. В., за които не е допусната делба, с оглед на развитите доводи за порочност и искането да се отмени решението и в тази част се налага изводът, че решението е обжалвано и по този иск, поради което не е недопустимо. Законосъобразни са съжденията на съда относно лятната кухня и сламника, изградени в парцела, които поради несамостоятелния си и обслужващ характер по отношение на земята върху която са построени не могат да бъдат предмет на отделна собственост от нея, т.е. по силата на приращението собственикът на земята придобива собствеността върху постройките, защото липсват данни, нито са наведени твърдения да е било надлежно учредено право на строеж на някоя от страните или пък те да са придобити в изключителна собственост по силата на друг придобивен способ. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон - в сила. Разноски за настоящата инстанция не се дължат с оглед изхода на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение