Решение № 12178 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Димитров от гр. София, [улица] срещу Решение 2826 от 27.04.2021 г. на Административен съд - София-град по административно дело 305/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Заповед 4573/23.12.2020 на директора на Агенция Митници (АМ), с която на основание чл. 106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността държавен инспектор в АМ в сектор Оперативен контрол, отдел Митническо разузнаване и разследване - Югозападна в Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване при Централно митническо управление. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, за нарушаване на съдопроизводствените правила свързани, с това че първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на спора, тъй като Г. Димитров е обжалвал едновременно, както Заповед 4573/23.12.2020г, с което е прекратено служебното му правоотношение, така и Заповед 4559/17.12.20г., с която е преназначен на длъжност държавен инспектор в АМ и законосъобразността на последната заповед е преюдициален въпрос, който пряко би повлиял на извода дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е законосъобразна. Съдът е отказал да съедини двете производства в едно, както и да спре производството по делото и това е довело до неправилно определяне на предмета на спора и съответно на неправилни фактически и правни изводи. Счита, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да събере доказателства относно наличието на обективна невъзможност на органа по назначението да изпълнява правомощията си. Излага мотиви, че не е доказана компетентността на издателя на оспорваната заповед предвид липсата на доказателства за обективната невъзможност на директора на АМ да изпълнява задълженията си и съответно фактическото основание за заместването му не е доказано, поради което счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган. Обосновава, че оспорената заповед е издадена при нарушение на изискването на чл. 26 АПК за уведомяване на заинтересованите страни за започване на производството по издаване на административния акт, което е лишило настоящия касатор е възможността да защити правата си в хода на административното производство. Съдът въобще не е обсъдил тези доводи на страната. Касаторът счита, че съдът не е събрал достатъчно доказателства и е отхвърлил исканията, с оглед установяването коя точно длъжност за държавен инспектор е съкратена със длъжностното разписание в сила от 23.12.2020 г, предвид че преди това длъжностите са били повече, както и предвид наличието на незаети щатни бройки. Излагат се съображения, че оспорваната заповед е издадена освен при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Иска от съда, решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушение, алтернативно иска по същество оспорваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. О. Паникян. Ответникът Директорът на АМ, се представлява от юрисконсулт Александрова. В писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Счита за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че заповедта е законосъобразна. Обосновава, че АССГ е установил точно и пълно фактите и е приложил правилно материалния закон към тях. Иска от съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Няма спор между страните по фактите, че настоящият касатор е преназначен от длъжност началник отдел в отдел Митнически мобилни групи в АМ на длъжност държавен инспектор в сектор Оперативен контрол в отдел Митническо разузнаване и разследване - Югозападна считано от 18.12.2020 със Заповед 4559/17.12.2020 г. и двете в Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване при Централно митническо управление като има спор относно законосъобразността на тази заповед. Със заповед от 22.12.2020 г. на директора на АМ е определена нова структура на Централното митническо управление считано от 23.12.2020 г, т. 2 на която се отнася до специализираната администрация с обща численост 1109 щатни бройки, от които за Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване са определени 855 щатни бройки, а от тях на отдел Митническо разузнаване и разследване Югозападна се падат 103 щатни бройки, а на сектор Оперативен контрол 44 бройки. Въз основа на тази заповед е издадено длъжностно разписание в сила от 23.12.2020 г, в което предвидените щатни бройки съответстват на определените в заповедта. При сравнение на това длъжностно разписание с предходното е видно, че щатните бройки за сектор Оперативен контрол са намалени от 46 на 44 бройки, от които една за държавен инспектор. Щатните бройки за държавен инспектор в този отдел и сектор преди това са били две, като и двете са били заети. На 23.12.2020 г. със Заповед 4573 е прекратено служебното правоотношение на настоящия касатор за длъжност държавен инспектор в сектор Оперативен контрол в отдел Митническо разузнаване и разследване Югозападна. Няма спор между страните, че заповедта е издадена при условията на заместване на директора на АМ като компетентността на заместник директора Г. Александров да изпълнява функциите на директор за периода от 22.12. до 23.12. 2020 включително, е доказана по делото със Заповед ЗАМ-1920/32-377378/21.12.2020 г. Въз основа на тези факти Административен съд София-град постановява обжалваното Решение 2826/27.04.2021 г, по адм. дело 305/2021 г, с което отхвърля жалбата на Г. Димитров срещу Заповед 4573/23.12.2020 г. за прекратяване на служебното му правоотношение считано от 24.12.2020 г. и го осъжда за разноски. Съдът приема въз основа на пълно и точно установени факти, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, като е ирелевантно, в какво се изразява конкретната обективна невъзможност на директора на АМ да изпълнява функциите си в посочения в заповедта за заместване период. Посочва, че оспорваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 108, ал.1 ЗДСл и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да я опорочават. Относно материалноправния спор първоинстанционият съд е извършил сравнение между длъжностното разписание в сила от 23.12.2020 г. и предходно действащото и е установил, че има реално намаление с една щатна бройка за длъжността държавен инспектор в сектор Оперативен контрол, в отдел Митническо разузнаване и разследване Югозападна. Посочил е, че длъжността е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намален броя на служителите, които да изпълняват тази длъжност поради което е налице материалноправното основание на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл, а издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Г.Димитров е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата му срещу нея. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционният съд, че заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност, е издадена от компетентен орган. Компетентността на издателя на акта заместник директор, следва от писмена заповед на директора на АМ, с която той го оправомощава на изпълнява функциите му за периода 22-23.12.2020 г. поради отсъствие. Оспорваната заповед е издадена в периода на заместването и действително е ирелеватно основанието, поради което директора АМ е отсъствал в посочения период, предвид че не се твърди, че същият паралелно е изпълнявал функциите си. С отговора към касационната жалба, ответникът по касация е представил заповед за разрешен платен отпуск на директора на АМ за посочения период и същата е приета като доказателство по делото и потвърждава правилността на извода на първоинстанционния съд, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Правилен е и изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Относно твърдението, че касаторът не е бил уведомен за започване на процедурата по издаване на оспорваната заповед (чл. 26 АПК) и това представяла съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилото на чл. 26 АПК не е приложимо в производството по прекратяване на служебно правоотношение по ЗДСл, доколкото последният се явява специален спрямо АПК и предвижда едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението, което има и характерът на общото уведомление по чл. 26 АПК. Специалният закон обаче предвижда в чл. 106, ал.4 ЗДСл, че при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието. В оспорваната заповед такова обезщетение е предвидено в полза на настоящия касатор, с което изискванията на закона са спазени и е преодоляно, с предвидено от закона средство, изискването за едномесечно предизвестие. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахне отделни длъжности, да създаде нови, или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността, пък и в случая в съответния сектор и отдел няма вакантни длъжностни за държавен инспектор. С оглед посоченото правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че при постановяване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделя се и изводът, че органът по назначението е издирил и приложил правилно материалния закон. Доказано е фактическото основание съкращение на длъжността. Съответен на доказателствата е изводът на съда, че длъжността е запазена като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения и изисквания, но реално е намален броят служители, които да изпълняват тази длъжност от двама (конкретно посочени и в поименното щатно разписание) на един. Следователно налице е реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, наложено от извършените структурни промени, извършени със заповед от 22.12.2020 г. на директора на АМ, правото за преценка за които е предоставена в изключителната компетентност на административния орган относно структурата на ръководената от него организация и която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Налага се извод, че оспорваната заповед е издадена съобразено с изискванията на материалния закон. Органът по назначаването е длъжен да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и пропорционално на преследваната легитимна цел. В тази връзка, обжалваната заповед е издадена при съобразяване на целта на закона. Данните по делото не дават основание да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение с настоящия касатор е несъразмерно и не е подчинено на законовата цел за подобряване работата на администрацията след извършване на организационни и структурни промени. Действително по делото има данни, че в относително кратък период са предприети множество изменения в организацията и структурата на личния състав на ведомството, но няма доказателства че това е подчинено на друга освен на легитимната цел да се обезпечи по-добрата организация и функциониране на ведомството. Не се отразява на законосъобразността на заповедта, посочването, че прекратяването на правоотношението е считано от 24.12.2020 г, а не от 23.12.2020 г, от когато е в действие последното длъжностно разписание и заповедта е издадена с цел неговото изпълнение. Неоснователен е и доводът на касатора, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предметът на спора е определен правилно от първоинстанционния съд. Видно от петитума на жалбата, поставила начало на съдебното производство по административно дело 305 по описа на Административен съд София-град за 2021 г. се иска отмяна на Заповед 4572/23.12.2020 г. на директора на АМ, а в началото на жалбата изрично е посочено от жалбоподателя, че обжалва същата заповед. Обстоятелството, че в обстоятелствената част на жалба е посочено, че заповедта е опорочена поради връзката си с предходната заповед за преназначаване на лицето, което се определя като нищожна от жалбоподателя, не може да измени волята му ясно посочена в петитума на жалбата. Освен това, всеки административен акт, който засята неблагоприятно правната сфера на граждани или организации подлежи на съдебен контрол за законосъобразност самостоятелно, не е предвидена законова възможност за съвместно оспорване на два или повече самостоятелни административни акта в едно съдебно производство, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да се произнесе по законосъобразността на двете заповеди едновременно и в едно производство. Видно от протокола от съдебно заседание не е направено искане за спиране на съдебното производството на основание по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим в административното производство на основание чл. 144 АПК. Липсата на служебно произнасяне налице ли е преюдициална връзка между двата спора не може да се приеме за съществено процесуално нарушение. Спорът пред Административен съд София-град е относно законосъобразността на заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Законосъобразността на тази заповед се проверя относно компетентността на органа издател, форма и съдържание на акта, спазване на администратевнопроизводствените правила, приложение на материалния закон и съобразяване на неговата цел. Отговорът на нито един от тези основни въпроси не зависи от изхода на спора относно законосъобразността на заповедта за преназначаване на настоящия касатор, поради което съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не се е произнесъл служебно по наличието на основанието по 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,