Решение № 7018 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2021 г.

Решение № 7018 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Силистра, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. А., срещу решение № 29/23.02.2021 г., постановено по адм. дело № 8/2021 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отменена заповед № РД-0912-82/04.11.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Силистра.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба.

Ответната по касационната жалба страна, "АПИДП-ИП-д-р С. Х. -2014" ЕООД, гр. Силистра изразява становище за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

За да отмени заповед № РД-0912-82/04.11.2020 г., съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган по чл. 72, ал. 3, изр. 2, пр. 1 и чл. 74, ал. 5, пр. посл. ЗЗО. Спазена била формата за издаване на административен акт, тъй като обжалваната заповед е обективирана като писмено волеизявление, съдържащо всички нормативно установени реквизити, включително фактическо и правно основание. Нямало данни за отклонение от целта на закона. Налице били обаче следните пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 – 4 АПК:

1. Срокът на проверката, фиксиран в заповед № РД-0911-16/13.03.2020 г, е 13.03.2020 г. В отклонение от така определения срок проверката е приключила на 29.07.2020 г.

1. Протоколът, съставен на 04.06.2020 г. от комисия, обхващаща лица от кръга на РК на БЗС – Силистра, би следвало бъде предхождан от включването на членовете на комисията в заповедта за проверката съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване (отменена, но действала към момента на съставянето на протокола). Гореспоменатите изисквания обаче не били спазени, поради което протоколът се явявал без доказателствена стойност.

1. Разпоредителната част на оспорения административен акт визирала "частично прекратяване на договор № 190383/27.01.2020 г. по отношение на д-р С. Х., ЛПК в РК на БЗС[номер]". Но единственият лекар по дентална медицина, оказващ извънболнична дентална помощ по договора, е д-р Х.. Следователно прекратяването на договора по отношение на този лекар водило не до частично, а до цялостно преустановяване съществуването на облигационното правоотношение, произтичащо от договора. Цялостно прекратяване на договора обаче се извършва, само ако нарушението е повторно (чл. 154, ал. 2 от Национален рамков договор № РД-НС-01-3 от 23.12.2019 г. за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 – 2022 г.). В случая нарушението не е повторно, поради което материалноправните предпоставки за прекратяване на договор № 190383/27.01.2020 г. не били налице.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са основателни. Оспорената заповед за налагане на санкции е законосъобразна.

По отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви в т. 1 и т. 2 от решението, следва да се отбележи, че неоснователно е прието от съда, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените. За да бъде основание за отмяна на административния акт нарушението на установените процедурни правила трябва да е от категорията на съществените. Съществено е това нарушение на административно производствени правила, което е повлияло на съдържанието на акта или ако не беше допуснато би могло да се стигне до различно разрешаване на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай не е така. Срокът на проверката, фиксиран в заповед № РД-0911-16/13.03.2020 г, е 13.03.2020 г., а същата е приключила на 29.07.2020 г. Спазването на посочения срок обаче не би довело до различно разрешаване на поставения пред органа въпрос.

На следващо място, дори да се приеме, че поради обстоятелството, че протоколът, съставен на 04.06.2020 г. от комисия, обхващаща лица от кръга на РК на БЗС – Силистра, се явява без доказателствена стойност поради невключването на членовете на комисията в заповедта за проверката, то са налице достатъчно други доказателства, включително обясненията на д-р Х. за наличието на отчетена, но неизвършена дейност от нейна страна.

Неоснователни на свой ред са изводите на съда, че наложената санкция е довела не до частично, а до цялостно прекратяване на договора. В случая договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. Без значение в случая е обстоятелството, че д-р Х. едновременно е управител и представляващ лечебното заведение, и заедно с това и лекаря, който осъществява дейност в него. Не е налице съвпадение и препокриване на правните фигури и субекти. Юридическото лице "АПИДП-ИП-д-р С. Х. -2014" ЕООД е напълно самостоятелен, отделен и различен правен субект от физическото лице. В случая първичното нарушение е извършено от д-р Х. като физическо лице, полагащо труд към юридическото такова. Поради това за първо нарушение в цитираните по-горе санкционни норми е предвидено, че договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност.

Юридическото лице "АПИДП-ИП-д-р С. Х. -2014" ЕООД може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. Поради това законосъобразно е наложена санкция частично и само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има само и единствено в случаите на повторност.

Като е отменил процесната заповед административният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата на "АПИДП-ИП-д-р С. Х. -2014" ЕООД, гр. Силистра срещу заповед № РД-0912-82/04.11.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Силистра.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,