Решение № 9248 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2019 г.

Решение № 9248 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "УЕЙБИН" ООД, ЕИК 203167405, подадена чрез адв. Димитров, против Решение № 360/15.02.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 3616 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "УЕЙБИН" ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0377973/31.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Любен Боянов" № 1 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевират се доводи, че при извършената от проверяващите контролна покупка в обекта на дружеството, същото е издало касов бон, който съдържа всички необходими реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Ответникът по касация - началникът на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, сочи в писмен отговор съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-178-0377973/31.10.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Любен Боянов" № 1, стопанисван от "УЕЙБИН" ООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. В обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 24.10.2018 г. при извършена контролна покупка на чанта на стойност 29 лв. е констатирано, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство Datecs DP-55 KL с ИН на ФУ DT347523 и ФП № 02644041 да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Преценил е възражението на жалбоподателя за липсата на нарушение, което да е предпоставка за издаване на ПАМ като неоснователно, посочвайки, че съгласно текста на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, задължението за регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби се осъществява по два начина: Чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност - системен бон. Съдът е посочил в решението си, че в случая е осъществена първата възможност, тъй като фискалната касова бележка не е съвкупност от документи и следва да съдържа в себе си реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-8/2006 г. на МФ. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Касационната инстанция установи липсата на спор по фактите. Доводите на касатора са свързани единствено с неправилното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС като се твърди, че няма извършено нарушение. По този въпрос административният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е посочил, че съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Тази касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на цитираните реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната административна мярка е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, респ. тя не е административно наказание, не притежава санкционен характер и съответства на предвиденото в чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение