Решение № 1482 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2010 г.

Решение № 1482 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Виктор Костадинов Тодоров от гр. София срещу решение № 11674 от 11.10.2010 г. по адм. д. № 13414/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед К-7107 от 08.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се излагат доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неточно е тълкувал чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както и че не е спрял производството и не е изпратил в съответствие с чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Конституционния съд за противоречие на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Твърди, че е освободен от длъжност, на която не е назначаван. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Мариана Петкова с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи относно правилността на обжалваното решение, като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно съдът е преценил предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69, ал. 2 от КСО, като сочи постоянна съдебна практика относно приложението на посочените разпоредби. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 11674 от 11.10.2010 г. по адм. д. № 13414/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Виктор Костадинов Тодоров срещу заповед К-7107 от 08.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като специалист I-ва степен, в САД "Финансово-контролна дейност"- МВР, категория "В". Тричленният съдебен състав на ВАС е приел, че обжалвания административен акт е издаден при изяснени фактически обстоятелства, като са обсъдени възраженията на жалбоподателя, поради което е приел, че са налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - има общ осигурителен стаж от 36 години, 3 месеца и 4 дни от който служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители в МВР-16 години и 10 месеца. Освен това съдът е изложил изводи относно правилното приложение на относимите към производството разпоредби по чл. 245, ал. 1, т. 13 и чл. 246, т. 1 от ЗМВР, както и чл. 268, ал. 1, чл. 268а, ал. 2 и чл. 269 от ППЗМВР. Съдът е приел, че не констатира несъответствие на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ и не е налице основание за изпълнение на процедурата за сезиране на Конституционния съд. Обжалваното решение е правилно, съответно на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че със заповед К-7107 от 08.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение със жалбоподателя като държавен служител в МВР - специалист I-ва степен, в САД "Финансово-контролна дейност" - МВР, категория "В", която длъжност заемал от м. февруари 2007 г. За прекратяване на правоотношението е направено предложение рег. ХI-641/04.09.2009 г. от директора на Дирекция "Финансово контролна дейност" до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи. От приложена справка за осигурителен стаж е установено, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж от 36 години, 3 месеца и 4 дни от който служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители в МВР-16 години и 10 месеца. Неоснователни са възраженията на касатора, че за длъжността, от която е уволнен не е издавана и връчена заповед № 207 от 30.04.2009 г. за назначаване по утвърдено щатно разписание. Видно от приложената като доказателство по делото заповед № 207 от 30.04.2009 г. на директора на Дирекция "Финансово-контролна дейност" касаторът е назначен на длъжност - специалист I-ва степен, категория "В", в САД "Финансово-контролна дейност", за която му е определено възнаграждение. Не е оборено от касатора обстоятелството, че е заемал и изпълнявал тази длъжност, за която е получавал възнаграждение и от която е бил уволнен поради пенсиониране, видно от акт за сдаване на длъжност от 14.09.2009 г., поради което са неоснователни възраженията за незаконосъобразност свързани с прекратяване на служебното правоотношение от длъжност, която не е заемал. В съответствие с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват се в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР, като последната изисква органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, в които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Установено е, че има предложение по чл. 268 от ППЗМВР, въз основа на което е издадена заповедта за прекратяване на правоотношението. Правилни са изводите на съда, че оспорения административен акт е мотивиран, изложени са фактически и правни основания, издаден е в рамките на оперативната самостоятелност на органа, поради което като краен резултат е приел, че е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Настоящият петчленен съдебен състав приема за правилни установените фактически обстоятелства, а изведените правни изводи съответстват на материалноправните разпоредби, като в производството пред първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е дал правно обосновани изводи по възраженията на жалбоподателя, които настоящият състав споделя. При издаване на административния акт е спазена формата по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като основни мотиви са посочени "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначението, считано от датата на връчване на заповедта", които са и фактически основания от съдържанието на заповедта. Посочено е изрично правното основание "член 245, алинея 1, точка 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи". Изпълнени са минималните изисквания за форма и съдържание на административния акт, поради което в тази връзка не е налице основание за отмяна на административния акт. Установено е наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69, ал. 2 от КСО. Представената кадрова справка не е оспорена в съдебноадминистративното производство и установените с нея фактически обстоятелства не са оборени с други доказателства. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд с оглед фактическите обстоятелства по делото правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. България за производство пред Конституционния съд относно противоконституционност на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е специална и предоставя право на органа по назначаването при наличие на условията на пенсиониране по чл. 69 от КСО, да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служещия, прекратяване на служебното правоотношение. За конкретния случай са относими условията по чл. 69, ал. 2 от КСО, а именно при 25-годишен осигурителен стаж, от които 2/3 действително прослужени в МВР, независимо от възрастта на служителя. Правото на служителя да инициира прекратяване на служебното правоотношение е регламентирано в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която позволява "по собствено желание" при наличие на визирани материалноправни предпоставки да се прекрати правоотношението. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса с оглед отхвърляне на оспорването срещу административният акт административният орган има право на разноски по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК, в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако е бил представляван от юрисконсулт. В съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В конкретния случай производството се е развило в открито заседание като административният орган е представляван от юрисконсулт и при представяне на възражение по касационната жалба. Предвид на изложеното жалбоподателят по делото Виктор Костадинов Тодоров следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховния административен съд, Първа колегия, петчленен състав