Решение № 3499 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. П. П. против решение 2366/20.12.2024г. постановено по адм. д. 463/2024г. по описа на Административен съд Сливен. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу Заповед 343з-2297 от 21.08.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР- Сливен, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според съда деянието покривало признаците на престъпление поради което не било възможно да се приеме, че става въпрос на нарушение на Етичния кодекс. Не бил изследван въпроса на каква фаза се намирало досъдебното производство. Приетото от съда, било в противоречие с презумпцията за невинност. В допълнителна писмена защита се поддържат описаните доводи. Позовава се на съдебна практика. Твърди че не са спазени сроковете за налагане на наказанието, тъй като в случая бил валиден срокът по чл. 195, ал. 4 от ЗМВР. Моли отмяна на решението и на оспорената заповед. Ответникът директор на ОД на МВР- Сливен, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в допълнително представено писмено становище оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно, развива съображения тази насока и моли същото да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Оспорването правилно било отхвърлено. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните, по време на проведеното дисциплинарно производство, доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че П. е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган и за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Решението е правилно. Неоснователен е доводът, че не са спазени сроковете за налагане на наказанието. В случая тъй като е констатирано тежко нарушение на служебната дисциплина е приложим чл. 195, ал. 2 от ЗМВР според който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. С оглед датата на извършването на деянието, датата на обобщената справка и датата на становището по чл. 207, ал. 2 от ЗМВР от една страна и датата на оспорената заповед, от друга, става ясно, че дисциплинарната отговорност е ангажирана в предвидените от закона срокове. Неоснователен е и доводът свързан с това, че деянието покрива белезите на престъпление и че не изследван въпроса дали е образувано досъдебно производство и на какъв етап се намира същото. Наложеното дисциплинарно наказание е основано на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е наложено заради деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за разлика от нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което предполага приключване на наказателно производство с влязла в сила присъда. Позоваването на цитираната от касатора съдебна практика е неуместно, с оглед конкретиката на настоящия случай. В казусите, предмет на разглеждане по посочените дела, за да се стигне до отмяна на заповедта, съставите на ВАС са възприели, че са описани задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. В настоящия случай обаче и ДРО и ДНО подробно са описали деянието като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Това, че деянието би могло да се квалифицира и като престъпление, не е пречка да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, независимо от евентуално наказателната такава чл. 194 ,ал. 3 ЗМВР. Относно доказаността на деянието и увреждането на престижа на службата, касационната инстанция споделя мотивите на административния съд и не намира за нужно да ги повтаря. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Сливен е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Сливен, която следва да се уважи в размер 100,- лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,