Решение № 5290 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2019 г.

Решение № 5290 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Петров срещу решение № 119 от 07.05.2019 г. по адм. дело № 177/2019 г. на Административен съд – Перник. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на С. Петров против заповед № 8121 К-195/11.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваната заповед, министърът на вътрешните работи, на основание чл. 164, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е преназначил страши инспектор С. Петров – началник на група "Регистрация и отчет на ППС и собственици" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР – Перник, на длъжност – полицейски инспектор ІV степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция, считано от датата на встъпване в длъжност. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и след коректния им анализ е достигнал до обоснования правен извод, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и изискуемо съдържание. Съдът е проследил проведената административна процедура по оценка изпълнението на длъжността на служителя и последвалото му преназначавана по реда и на основание чл. 164, ал. 3 ЗМВР и е достигнал до правно аргументирано заключение за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на оспорения акт. Мотивирано е отхвърлил релевираните възражения на жалбоподателя за нарушаване на процедурните правила като неоснователни. Същите доводи се навеждат и в касационната жалба, като касационната инстанция намира, че не кореспондират с доказателствения материал по делото и споделя правните изводи на решаващия съд. Правилно съдът е приел, че производството по оценка изпълнение на длъжността от С. Петров е започнало по повод предложение УРИ № 313 р-9598/20.08.2018 г. на прекия ръководител на служителя – началникът на сектор "Пътна полиция", адресирано до директора на Областна дирекция на МВР – Перник. На основание това предложение, директорът на ОД на МВР – Перник е изготвил докладна записка УРИ № 313 р-9980/29.08.2018 г. до министъра на вътрешните работи, с която е направил мотивирано предложение за провеждане на процедура по оценка изпълнението на длъжността на служителя и комисия, която да изготви същата. Съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от Наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи, министърът на вътрешните работи, в качеството на орган по назначаването, въз основа на докладната записка на директора на ОД на МВР – Перник, със заповед № 8121 К-8913/10.09.2018 г. е инициирал процедурата и е назначил комисия, която да изготви оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, с цел установяване съответствието на изпълнението с изискванията на длъжностната характеристика. Възражението в касационната жалба, че предложението на началникът на сектор "Пътна полиция" - пряк началник на оспорващия, не е достигнало до органа по назначаване и процедурата е опорочена, е неоснователно. Всеки от административните ръководители на касатора е изготвил предложение в кръга на предоставената му компетентност и го е адресирал до по-горестоящия орган в съотвествие с установения ред и при спазване на субординацията в министерството. Не е налице и нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г., т. к. според касатора не са били налице основания за започване на процедурата. Съгласно визираната разпоредба, оценка за изпълнение на длъжността се изготвя при несъответствие на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. не са предвидени конкретни условия и предпоставки, при осъществяването на които е допустимо производството по оценяване изпълнението на длъжността. Мотивите защо се предлага изготвяне на оценка за изпълнение на служебните задължения са изложени в посочените по-горе докладни записки, които са кредитирани като достатъчни от органа по назначаване за издаване на заповед за изготвяне на оценка за съответствие на нивото на изпълнение на служебните задължения. Преценката за провеждане на процедурата, обективирана в заповедта на органа по назначаване, е в кръга на дискреция на министъра на вътрешните работи и не се контролира от съда. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, свързани с изготвената оценка и обосновано е приел, че са спазени нормативните условия и същата е извършена според критериите, предвидени в Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. Както съдът правилно е посочил в решението си, тази оценка по същината си не подлежи на проверка за законосъобразност. Служителят е запознат със същата и е направил възражение, което подробно е обсъдено и мотивирано е прието за неоснователно от органа по назначаване. При оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител са взети предвид професионалната компетентност, изпълнението на длъжностните задължения, отличията, наградите, наказанията и личностните качества, свързани с изпълнението на длъжността, съобразно критериите и показателите, регламентирани в чл. 12 от Наредба № 8121 з-408/14.04.2015 г. В чл. 12, ал. 1, т. 1. от Наредбата е предвидено, че оценяването се извършва по критерий - срочно и качествено изпълнение на длъжностните задължения, като изрично е отбелязано, че в критерия се включват като отделни показатели всички основни длъжностни задължения, залегнали в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Ето защо възражението, че е нарушено императивно правило да се оцени изпълнението по всички служебни задължения, вменени с длъжностната характеристика, е неоснователно. Комисията има правомощието да оцени нивото на изпълнение съобразно основните длъжностни задължения и няма данни в случая същото да е нарушено. Служителят е оценен с карта за оценка, по начина, предвиден в наредбата. Ето защо, следва да се сподели изводът на съда, че оценката за изпълнение на служебните задължения съответства на нормативните изисквания за форма и съдържание. След като е приключила процедурата по оценка на изпълнение на служебните задължения със заключение за незадоволителни резултати от дейността на служителя, органът по назначаването е издал заповед по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР за преназначаване на на друга длъжност. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, на служителя е предложена друга длъжност, която отговаря на изискванията по ал. 4 и 5 на чл. 164 ЗМВР и същият е изразил съгласие да я заеме. В обобщение на изложените фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР, държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност при установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. По съображенията, изложени по-горе, при издаване на оспорената заповед са налице елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, като са съобразени изискванията по чл. 164, ал. 4 и 5 ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е отчел като порок на оспорената заповед издаването й при превратното упражняване на власт по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Решаващият съд правилно е формулирал целта на закона във връзка с приложението на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР - длъжностите в структурите на министерството да бъдат заемани от служители, чието изпълнение съответства на възложените им функции и задачи с длъжностната характеристика и съответно - при неизпълнение в очаквания обем, органът по назначаването разполага с правомощието да предприеме подходящи мерки за преодоляване на констатираните проблеми в дейността на службата. В случая няма данни по делото, които да обосноват извод за издаване на обжалваната заповед в отклонение от законовата цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от касационния ответник за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,