Решение № 481 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 884/2009 г.

Решение № 481 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 884/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. К. А. Ч. и Л. А. М. обжалват и искат да се отмени Решение от 02.04.2009 г. по гр. възз. д. № 55/2009 г. на М. окръжен съд по отхвърления иск по чл. 12, ал. 2 ЗН за сумата 176 731 лв. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка и правна квалификация по делото, както и при допуснати нарушения по приложение на материалния закон - чл. 12, ал. 2 ЗН, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК е обоснована с доводите, че в частта, по заявения иск по чл. 12, ал. 2 ЗН процесуалните въпроси: за правилната квалификация на фактите, като принос за увеличение на наследството, за материално - легитимираните ответници - сънаследници, както и по материално-правните въпроси за начина на оценяване увеличението, когато погасяването на ипотечен дълг е станало преди 1950 г. и може ли в тези хипотези претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН да има стойностен еквивалент, различен от платената номинална цена, се разрешават противоречиво от съдилищата и налагат произнасяне с цел уеднаквяване практиката на съдилищата по тези повдигнати въпроси, което би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. Г., който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: Производството е дебено, във втората фаза, по извършването и сметките. С решение по извършване на делбата и ликвидиране съсобствеността на земеделски земи, останали в наследство на страните от М. Й. Ч. и Й. М. Т., възстановени по реда на ЗСПЗЗ, по реда и на основание чл. 292 ГПК (отм.), 7-те земеделски имота в с. Сталийска махала и землището на гр. Л., са разпределени в реални дялове на съделителите-съсобственици/ сънаследници/. С обжалваното въззивно решение, предмет на касационно обжалване, окръжният съд е оставил в сила по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) решението на първата инстанция по отхвърления иск по сметки. Въззивният съд приема, че се касае до предявен иск по чл. 12, ал. 2 ЗН, при който се иска в стойност увеличеното наследството от един от наследниците - сина А. Й. М. от неговите деца-съделителите К. А. Ч. и Л. А. М., поради изплатения ипотекарен дълг и запазване на ипотекираните имоти- процесните земеделски земи, в патримониума на наследодателя. За да отхвърли иска по чл. 12, ал. 2 ЗН, решаващият съд е приел, че извършеното плащане на дълга на наследодателите към Б. клон Л. през 1949 г.- внасяне на сума от 176 731 лв. и 6 000 лв. в облигации от заема на свободата., не може да се приеме за увеличение на наследството, поради липса на доказана идентичност на земеделските земи по договора за ипотека от 1928 г. и тези, останали в наследство от Й. М. Т., поради липса на категорични доказателства, че плащането през 1949 г. е погасяване на ипотечния дълг от 1928 г. предвид правилата на ипотеките по Закона за привилегиите и ипотеките /отм. през 1950 г./. липсва доказана връзка между задълженото лице и дълга, който е платен и договора за доброволна ипотека, реално обезпечен със процесните земеделски земи. По поставените въпроси, обусловили допустимостта на касационното обжалване и в правомощията на чл. 291 ГПК, настоящият състав приема: Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки, който съделителите заявяват във втората фаза на делбата, по реда чл. 346 ГПК респ. чл. 286 ГПК (отм.). Правната норма визира установената от закона възможност за сънаследник, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да поиска в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. Претенцията е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т. е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от доказването на факта на неоснователното/ неказуално/ разместване на имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на имущество му като наследствена маса, по отношение на която наследствена маса имат права всички наследници. Или искът по чл. 12, ал. 2 ЗН имущественото съдействие на наследника приживе на наследодателя да касае именно имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия наследодател. Погасеното парично задължение на наследодателя към трето лице /кредитния институт/, изпълнено само от един от наследниците преди смъртта на наследодателя и откриване на наследството, ползуващо всички наследници като намаление на пасивите на наследствената маса, съставлява по своята правна същност изпълнение на чуждо задължения без пълномощие. Възникналите имуществени - облигационни отношение следва да се уредят по принципите на воденето на чужда работа без пълномощие и неоснователното обогатяване. Дали наследникът- изпълнил паричното задължение на наследодателя е съзнавал, че изпълнява и чуждо задължение или не е ирелевантно обстоятелство за характера на обективно възникналите от неоснователното разместване на блага облигационни отношения и начина на тяхното репариране. Или в рамките на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН следва безусловно да е доказано, че е погасен дълг на наследодателя преди смъртта му, като по този начин е намален пасива на наследството. В тази насока са и изводите по Решение № 891/11.11.1986 г. по гр. д. № 517/86 г. на ВС- I отд., с което е прието, че "основанието по чл. 12, ал. 2 ЗН е самостоятелен фактически състав на обективно неказуално подпомагане на наследодателя за количествено и стойностно увеличение приживе на неговото имущество, което е останало в наследството след смъртта му. Това подпомагане може да е изразено като икономическото съдействие, осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя чрез погасяване на дълг, без наличие на договорни отношения, съставлява принос по см. на чл. 12, ал. 2 ЗН." Спорът за приноса/ като увеличение на наследството или намаление на пасива/ се разрешава по време на делбения процес т. е. това е моментът в който се оценява същия, в която насока е и тезата, възприета с Определение № 327 от 26.10.2005 г. по ч. гр. д. № 216/2005 г. ВКС- I отд. относно момента, към който следва да бъде изчислен приноса по чл. 12, ал. 2 ЗН, а именно моментът на извършване на делбата/ когато се остойностява наследствената маса/ и изцяло споделяна и от настоящия състав. Решение № 236 от 3.05.1994 г. по гр. д. № 124/93 г. на ВС-I отд., даващ разрешение по въпроса как се остойностява погасен дълг, след смъртта на наследодателя и откриване на наследството и материално-легитимираните лица, наследници по иска по сметки/, поради което няма отношение към разгледаните въпроси. По основателността на касационната жалба. При данните по делото и твърдението, че дадените средства за погасяване ипотечния дълг на наследодателя, са довели до увеличаване на наследството, то решаващият съд изследва именно тази корелативна връзка /плащане на дълг на наследодателя- запазване на наследството като такова/ в т. ч. и възстановената по ЗСПЗЗ собственост /касаещо конкретните делбени имоти като част от тази маса, за да се приеме, че е налице принос по чл. 12, ал. 2 ЗН. Правилно е прието, липсата на доказателства, че извършеното плащане на дълга на наследодателите към Б. клон Л. през 1949 г. от А. М. с внасяне на сума от 176 731 лв. и 6000 лв. в облигации от заема на свободата, касае именно изплащане на дълга на бащата Й. / Й. М. Т. по договор за заем от 1928 г., обезпечен реално с ипотека по отношение на 107 дка земеделска земя. В тази насока съдът е съобразил и анализирал действащата до 1951 г. правна уредба със отменения Закон за привилегиите и ипотеките, от гл. т. на липса на установени факти за подновяване на ипотеката след изтичане на срока на действие от гл. т. на това чии дълг и какъв е погасения през 1949 г. Законосъобразни са изводите на съда, че за да се иска възмездяване на принос по реда и на основание чл. 12, ал. 2 ЗН в делбата на конкретни сънаследствени имущества, икономическото съдействие оказано на наследодателя от претендиращия сънаследник /респ. неговите наследници/ следва да касае именно тези имущества. Доказателствата по делото установяват, че описаните ипотекирани през 1928 г. земеделски земи не съответстват с тези, възстановени по решението на ОбСЗ Л. т. е. "само два съответстват по местност, но с различна площ" в рамките на тези, възстановени по ЗСПЗЗ през 1991 г. В случая, липсата на категорични доказателства за идентичност на земеделските земи, послужили за реално обезпечение на дълг по договора за ипотека от 1928 г. и тези, останали в наследство от Й. М. Т., предмет на иска за делба /възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ/, обосновава правилността на крайния решаващ извод, а именно че липсва доказана връзка между задълженото лице и дълга, който е платен и договора за доброволна ипотека, реално обезпечен със процесните земеделски земи. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да бе безусловно доказан приноса по чл. 12, ал. 2 ЗН на А. М. за запазване на процесните земеделски земи, като наследство чиято делба се иска по делото, то възмездяването не може да се извърши в рамките на платения дълг и неговото евентуално осъвременяване, а само в рамката на стойността на запазеното наследствено имущество, остойностено към момента на извършване на делбата, защото именно запазването на имуществото, а не плащането на дълга, съставлява принос по см. на закона. При постановения правен резултат направените от касаторите разноски са за тяхна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия