Решение № 9651 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2009 г.
ВАСII отделение14.07.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 23/28.01.2009 г. по адм. д. № 884/2008 г. на Административен съд София- област. Осъжда "Голф Клуб Ибър", АД гр. София да заплати на община Долна Баня направените по делото разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9651 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба "Голф Клуб Ибър" АД, чрез неговия представител гр. София срещу решение № 23/28.01.2009 г. по адм. д. № 884/2008 г. на Административен съд София- област. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба община Долна Баня чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу мълчалив отказ за издаване на скица- виза за проектиране за имот пл. № 118180, находящ се в м. "Яйкъна", гр. Долна Баня, за застрояване с обществена сграда за рекреация и Спа процедури. В хода на делото е последвал изричен отказ на главния архитект на общината изх. № 29-03-3/29.09.2008 г., който е бил предмет на разглеждане по делото. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От представените по делото доказателства не става ясно какъв точно проект за изменение на ПУП е одобрен. Според заповед № РД-15-118/15.05.2006 г. на кмета на община Долна Баня е видно, че е одобрен проект за изменение на ПУП-разделяне на имот пл. № 118044. Дори да се приеме, че се касае за план за застрояване, то процесният имот не е отразен в цитираната заповед за разделяна на имот пл № 118044 и не фигурира в посочените. Така постановеното решение е правилно: На първо място изобщо не е установена идентичност, каквато се претендира между имот пл. № 118044 и имот пл. № 118180. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. В случая изобщо няма влязла в сила заповед на кмета на общината, която е одобрен ПУП (План за застрояване) за имот пл. № 118180, посочен от касатора в заявлението за издаване на виза за проектиране. След като визата е копие на действащия ПУП и обхваща поземлен имот и съседните ПИ с уточнени разположение. начин на застрояване и предназначение на обекти и др. показатели за застрояване, то задължителна предпоставка е именно наличието на действащ ПУП за имота, за който се иска визата за проектиране. Липсата му сочи на неоснователност на предявената пред административния орган претенция и на основание да издаване на акт със съдържание като оспорения. Нещо повече, в случая не може да се приеме и наличие на влязла в сила заповед за одобрение на ПУП (План за застрояване) за имот пл. № 118044, тъй като самата заповед № РД-15-118/15.05.2006 г. е само за одобряване на разделянето на имота, без изричен диспозитив за одобряване на ПУП -ПЗ. В евентуалната хипотеза на наличие на такова одобряване процесният имот не фигурира там. Претендираната идентичност пък се опровергава от обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП-разделяне и застрояване, в който изрично са посочени имотите, от които е образуван имот пл. № 118044 и между тях не фигурира имот пл. № 118180. Предвид изложеното, като е приел оспореният отказ за валиден и законосъобразен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет), представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение