Решение № 7950 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2009 г.

Решение № 7950 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Йордан Петров Трифонов от гр. София против решението от 15.10.2008 г. по адм. дело № 3648 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 26 / 1.11.2005 г. на Управителя на Националния осигурителен институт. Посочените пороци се свеждат до материалноправни нарушения - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Управителят на Националния осигурителен институт - София е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е решение № 26 от 1.11.2005 г. на Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и потвърденото с него разпореждане № 3103037086 от 26.09.2005 г. на ръководителя на Дирекция "Международни спогодби", с което на Йордан Петров Трифонов от гр. София е отказано отпускане на социална пенсия за инвалидност. Решението на Софийския градски съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 1 от отменения Граждански процесуален кодекс (ГПК) във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на действащия ГПК, във вр. с чл. 45 от Закона за административното производство (отм.). Съдът е приел, че лицето не е доказало факта на пожизненото му инвалидизиране без да обсъди останалите установени по делото правно относими обстоятелства. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от КСО създава право на социална пенсия за инвалидност за лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто. Жалбоподателят Трифонов е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност със заявление, подадено на 1.09.2005 г. Към тази дата той е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което се установява от приложеното разпореждане № 3103037086 от 1.06.2005 г. за осъвременяване на пенсията. По данни от приложените в административната преписка документи личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била отпусната през 1986 г., но през 1996 г. е била спряна на основание чл. 47 от отменения Закон за пенсиите. Видно от разпореждане № 3103037086 от 25.06.2001 г., пенсията за инвалидност поради общо заболяване е била възобновена пожизнено, считано от 26.07.2000 г. Към тази дата единственият документ, удостоверяващ трайно намалена работоспособност в степен от 71 до 90 на сто (втора група инвалидност), е приложеното ЕР на ТЕЛК № 3478 от 14.12.1995 г. с определен срок на инвалидността до 1.12.1997 г. В мотивите на оспорените актове административният орган не е изяснил по какви съображения е приел, че инвалидизирането следва да се счита за пожизнено само при възобновяването на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, извършено с цитираното разпореждане от 2001 г., но не и при отпускане на социална пенсия за инвалидност. След като вече е признал пожизненото инвалидизиране на пенсионера съгласно ЕР на ТЕЛК № 3478 от 14.12.1995 г., административният орган незаконо- съобразно е отказал да отпусне социална пенсия за инвалидност поради липса на надлежен акт, удостоверяващ правно значимия факт. Доводите на касатора във връзка с размера на получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване са извън спорния по делото предмет, поради което не подлежат на разглеждане. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, а преписката бъде върната на компетентния административен орган за издаване на разпореждане при съобразяване с дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,