Решение № 3416 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 750/2016 г.

Решение № 3416 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 750/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Ф. И." ЕООД гр. С. срещу Решение № 7117/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4819/2014 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2121303849/16.09.2013 г., издаден от Т. И. Т., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложил ревизията и Д. Н. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 452/13.03.2014 г. на директора на Дирекция ТТ "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение не е съобразено с представените по преписката доказателства, поради което изводът за нереалност на процесните доставки е неправилен - касационни основания, които настоящата инстанция квалифицира като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващи нищожност на акта. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и обявяване нищожност, алтернативно отмяна на РА. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С РА на ревизираното дружество са допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност в размер на 23 102,23 лв., по фактури, издадени от "К. Т. 6704" ЕООД, "В. Т." ЕООД, "Е. Е. Д. 74100" ЕООД, "Л. К. 51" ЕООД, "К. Е. К. Г." ЕООД, "Б. Е." ЕООД, "Д. Т. Г." ЕООД и "Т. А." за данъчни периоди м. 06.2009 г., м. 07.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г., м . 11.2009 г., м. 04.2010 г., м. 05.2010 г., м. 06.2010 г., м. 08.2010 г., м. 09.2010 г. и м. 07.2011 г., ведно със съответните лихви. Ревизията е повторна, съгласно решение № 138/23.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" С., с което е отменен РА № 2121200231 от 16.05.2012 г., който ревизионен акт е бил издаден от страна на П. Н. Г. - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД - НАП - С., определен на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К 1200231/12.03.2012 г., и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт. Първоначално ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1111380/3.10.2011 г., изменена със ЗВР № 120023/10.01.2012 г. издадени от Р. Р. Б. на длъжност Н. С. "Ревизии", Д. К. в ТД на НАП - гр. С.. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК /ред. ДВ 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В разпоредбата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК обаче е предвидено, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, следователно изисква се ревизионният акт да е издаден от орган, определен със заповед на органа, възложил ревизията /ЗОКО/. От тълкуването на посочените норми следва, че преходният режим е приложим и по отношение на висящите ревизионни производства, образувани преди 1.01.2013 г., по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. Това е така, тъй като повторната ревизия не е нова, а се възстановява висящността на ревизионното производство, образувано с първоначалното издадената заповед за възлагане на ревизия. Според чл. 155, ал. 6 от ДОПК, производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Следователно, производството по извършване на процесната повторна ревизия е започнало преди 1.01.2013 г. и е висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради това и съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В конкретния случай оспореният ревизионен акт е издаден от Т. И. Т. - Н. С. "Ревизии", възложил ревизията и Д. Н. К. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., ръководител на ревизията, които не са оправомощени със заповед за определяне на компетентен орган и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, не разполагат с материална компетентност да издадат ревизионен акт. Посочването на ръководителя на ревизията в ЗВР и участието на този орган в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред. след 1.01.2013 г./ за издаването на РА, не се приравнява на определянето на компетентния орган по предходната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Това обуславя нищожността на РА, която, след отмяна на първоинстанционното решение, следва да бъде обявена от настоящия състав. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение