Решение № 8670 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2019 г.

Решение № 8670 от 7.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция "ОДОП" гр. София, срещу решение № 2044/25.03.2019 г. постановено по адм. д. № 8618 по описа на Административен съд София град за 2018 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт №Р-22221417007559-091-002/26.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 762 от 31.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, относно определените задължения за лихви в размер на 4 854. 72 лв. на "Сардо 2016" ЕООД във връзка с ангажираната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС. Според касатора решението е незаконосъобразно, като са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК-съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. За да отмени РА, в частта на установените лихви, АССГ е приел, че субектът на отговорността по чл. 177 ЗДДС, в качеството му на трето лице, не е имало установено със закон задължение за заплащане на данъка върху добавената стойност след изтичането на който дружеството да е изпаднало в забава и съответно да може да му се вмени и задължение за лихви. Тези мотиви изложени от решаващия състав са в противоречие с приложимите разпоредби на чл. 14 и чл. 16 ДОПК, както и с целта на уредената в чл. 177 ЗДД солидарна отговорност на получателя по облагаема доставка за дължимия и невнесен ДДС от друго лице. Според съда, от систематичното място на разпоредбата и нейното тълкуване се налага извода, че при осъществен състав на отговорността по основното задължение, третото лице дължи и лихви. Това е така въпреки, че чл. 16, ал. 3 ДОПК не сочи и лихвите като задължение за него. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1139. 56 лв. Ответникът "Сардо 2016" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и основателна. Решението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221417007559-091-002 от 26.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден изцяло с решение № 762/31.05.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на "Сардо 2016" ЕООД е определено задължение по реда на чл. 177 ЗДДС, в общ размер на 40 599. 10 лв., от които 35 707. 38 лв. главница и лихви в размер на 4 854.72 лв. За да отхвърли оспорването на ревизионния акт, за вменената на "Сардо 2016" ЕООД отговорност по чл. 177 ЗДДС в размер на 35 707.38 лв. за невнесения данък в републиканския бюджет от доставчика му - "Гардена София" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на ал. 1 и 2 на посочената разпоредба. Ревизираното лице е знаело, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от доставчика му като резултат за данъчния период, за който се отнася. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по доставките. Съдът е очертал спорният въпрос между страните относно знанието на жалбоподателят, че ДДС по доставката няма да бъде внесен. След като подробно е обсъдил относимите доказателства в тяхната съвкупност е дал положителен отговор на този въпрос, тъй като О. Т. е едноличен собственик на капитала и управител и на двете дружества – получател и доставчик. С оглед тази констатация е направен извод, че необходимата от субективна страна предпоставка за това, че лицето е знаело, че ДДС по процесните доставки във връзка с която пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода, е налице. За да отмени ревизионния акт относно определените с ревизионния акт, задължения за лихви върху определеното задължение по чл. 177 ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че тази отговорност е само за невнесения данък, но не и за лихвите върху него. Според съда чл. 177 ЗДДС изисква да бъде ангажирана отговорност само за главницата, но не и за акцесорното задължение, каквото е задължението за лихва. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че чл. 177 ЗДДС е специална разпоредба спрямо чл. 16, ал. 3 ДОПК и затова е отменен ревизионния акт, в частта за лихвата от 4 854. 72 лв. Решението в обжалваната част е неправилно. Солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС е предвидена по отношение на регистрирани лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Субектът на тази отговорност е различен от обичайния случай, който предвижда кои са лицата - платци на данъка. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 4/10.05.2022 г. постановено по т. д. № 2/2020 г.: "Регистрираните лица по чл. 177 ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл. 16, ал. 1 ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019 г., според което с ревизионния акт по чл. 177 ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК. По силата на чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им. Нормата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС не е специална по отношение на чл. 16, ал. 3 ДОПК, тъй като урежда основанията, при които възниква отговорността, част от които е наличието на дължим и невнесен данък от доставчика. Обхватът на отговорността е определен в нормата на чл. 16, ал. 3 ДОПК." Съобразявайки мотивите на ТР, настоящият състав намира, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Тези разпоредби са в съответствие с чл. 177 ЗДДС, предвиждащ особена солидарна отговорност на получателя на доставката за невнасянето на ДДС от неговия доставчик. След като доставчикът е изпаднал в забава, той е задължен и за лихвите, което води и до солидарната отговорност и на получателя по чл. 177 ЗДДС не само за главницата, но и за закъснителните лихви. Първоинстанционният съд е направил неправилно тълкуване на чл. 16, ал. 3 ДОПК, което е и в противоречие с приетото по т. д. № 2/2020 г. и постановеното по него решение № 4/10.05.2022 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд в отменителната му част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по съществото на спора като жалбата на "Сардо 2016" ЕООД бъде отхвърлена и по относно установените с ревизионния акт лихви. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на касатора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 139. 56 лв., определено за двете съдебни инстанции. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение