Решение № 14200 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2016 г.

Решение № 14200 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита на личните данни против решение по адм. д. № 6944/2015 г. по описа на Административен съд С. град с искане за отмяна поради неправилност. Развива съображения за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че Ф. И." ЕАД и "Ф. И. С." ЕООД са администратори на лични данни и, а не обработващи, както неправилно приема съда. Иска отмяна на решението. Ответниците "Б. М. Е. Броудбенд" ЕАД (Близу), Ф. И." ЕАД и "Ф. И. С." ЕООД оспорват касационната жалба и искат оставянето на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователна по подробни мотиви. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 625/4.02.2016 г. по адм. д. № 6944/2015 г. по описа на Административен съд С.- град по жалбите на "Б. М. Е. Броудбенд" ЕАД (Близу), "Ф. И." ЕАД и "Ф. И. С." ЕООД е отменено решение № Ж-1002/2014 г. от 6.04.2015 г. на КЗЛД. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Съдът приема, че оспореният административен акт е приет при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалната компетентност на административния орган, но в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че във връзка с постъпилата жалба, в КЗЛД е образувано административно производство по реда на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. С обжалваното решение КЗЛД е приела за безспорно установено, че жалбоподателката е абонат на Близу по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги /цифрова телевизия/, в резултат на който е възникнало правоотношение между страните. Неразделна част от индивидуалния договор са Общите условия за взаимоотношенията с крайните потребители на Близу, включително т. 10.2 от същите, където е записано, че с приемането на Общите условия, потребителят декларира своето изрично съгласие относно обработването на личните му данни от Близу, както и за предоставянето им на трети лица, в т. ч. и на агенции за събиране на вземания. С подписването на договора потребителят е декларирал, че е запознат с тях, приема ги и се задължава да ги спазва. Договорът от 19.08.2013 г. е представен по делото - л. 135, като в р. VIII е записано също, че потребителят декларира съгласие за по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Поради това обосновано и материално законосъобразно, съдът приема, че са незаконосъобразни изводите на КЗЛД, че Близу като администратор на лични данни е обработвал личните данни на К. С. - М. в нарушение на принципа за пропорционалност. Спазен е чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, тъй като с подписването на договора М. е дала изрично съгласие личните й данни да се обработват от Близу, както и да се предоставят на трети лица, включително на агенции за събиране на вземания. Правилно съдът е посочил, че комисията извън правомощията си е решавала спор за дължимостта на неплатените месечни такси от потребителката и всъщност изводът, че е налице обработване на лични данни в нарушение на принципа за пропорционалност е последица от извод на КЗЛД, че М. не дължи посочените суми. Който извод е неотносим към законността на обработване на личните данни и освен това е опроверган с решението на по гр. д. № 3679/2015 г. на РС - П. влязло в сила на 5.01.2016 г. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отменено решение на КЗЛД спрямо "Ф. И." ЕАД и "Ф. И. С." ЕООД. КЗЛД приема, че е нарушен чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който задължава администратора на лични данни, когато не е получил данните от физическото лице, за което те се отнасят, да предостави на това лице информация, която идентифицира администратора и неговия представител и такава за целите на обработването на личните данни, при преценка, че това е необходимо и сведения относно категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице, получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните, както и такива за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни (арг. от чл. 21 вр. чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5 от ЗЗЛД). Първоначално КЗЛД посочва, че двете дружества са обработващ лични данни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД - л. 31, предвид представените договори. На 29.07.2013 г. е сключен договор между Близу и "Ф. И." за извънсъдебно събиране на вземания на Близу като действията по извънсъдебно събиране са описани в чл. 1 от договора и се извършват само при изрично възлагане. Поради промяна в дейността на "Ф. И." е сключено тристранно споразумение от 10.12.2014 г. за заместване на страна по договор, като вместо "Ф. И." действията по извънсъдебно събиране са прехвърлени на "Ф. И. С." ЕООД с изричното съгласие на Близу. На л. 33 от делото е видно, че КЗЛД определя в решението си и двете търговски дружества са администратори на свое основание, от което прави извод, че са длъжни да уведомят физическото лице по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД за обработване на личните му данни, а тъй като не са сторили това им налага имуществени санкции. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на съда, че двете дружества имат качеството на обработващи лични данни на длъжници на Близу, което следва от основанието, на което данните на физическото лице са предоставени на "Ф. И.", впоследствие заместен от "Ф. И. С." ЕООД: 1. договор с Близу, 2. договор между Близу и "Ф. И." и 3.тристранно допълнително споразумение, според които "Близу" ЕАД възлага на дружествата събирането на вземания от негови длъжници, произтичащи от продажбата на стоки и/ или услуги срещу възнаграждение. След като дружествата обработват конкретни лични данни на конкретно лице от името на администратора на лични данни, те нямат качество на администратори, а на обработващи личните данни на потребител на услугите на администратора Близу, поради което не носят отговорност за неизпълнение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД. Ответниците по касационната жалба претендират присъждане на разноски, но не представят доказателства за направени такива пред настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение