Решение № 163 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1783/2013 г.

Решение № 163 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1783/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от С. И. К. от [населено място] с вх. № 4319 от 21.03.2013 г. на ВКС за отмяна на основание чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 47, т. 4 и т. 6 ЗМТА на решение № 269 от 19.12.2008 г. по а. д. № 269/14.11.2008 г. на арбитър Б. Г., с което ищецът в настоящето производство е осъден да заплати на ищеца по арбитражното дело- [фирма] сумата 1 095.51 лв., непогасено задължение по отпуснат договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 30.01.2007 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението. Ищецът С. К. обосновава подържаното от него отменително основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА с лишаването му от право да вземе участие в арбитражното производство, поради изпращането от арбитър Г. на исковата молба, приложенията към нея и призовката за заседанието на 19.12.2008 г. с товарителница № 71000000101199/25.11.2008 г. на погрешен адрес. Съгласно електронната база данни по пратката е направен неуспешен опит за доставянето й на 26.11.2008 г. Позовава се на допуснати от арбитър Г. нарушения на чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА във вр. с чл. 18.6 от Общите условия за връчване на документацията по арбитражното производство. Ответникът с отговора си по исковата молба с вх. № 5801 от 14.06.2013 г., подаден чрез куриер София - С. на 13.06.2013 г. оспорва допустимостта на исковата молба, включително и с оглед представената покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Таня К., рег. № 815 на КЧСИ с район на действие Плевенски окръжен съд, с изх. № 56/6.01.2010 г., връчена на 12.01.2010 г. Възразява по основателността на предявения иск, тъй като от приложените с отговора доказателства се установява, че исковата молба, приложенията и призовката за насроченото арбитражно заседание са връчени редовно на ищеца С. К. С определение № 125 от 25.04.2013 г. по настоящето дело исковата молба е допусната до разглеждане. Съобразно представените по делото доказателства-копие от документ на [фирма] № 1050006640433 за доставка на ищеца С. К. на 20.02.2013 на копие от арбитражното решение, е прието че исковата молба с вх. № 4319/21.03.2013 г. е постъпила в съда в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Липсва основание за промяна на този извод, тъй като съгласно закона срокът започва да тече от получаване на решението, а не от узнаването му чрез получената от ищеца на 12.01.2010 г. покана за доброволно изпълнение. Молбата е основателна. На 30.01.2008 г. между [фирма] /с настоящо наименование [фирма]/ е сключен договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № [ЕГН] в размер на 1020 лв., който следва да бъде погасен на 30 месечни вноски. Уговорено е договорно възнаграждение в размер на 459 лв. и сума на револвинга - 612 лв. Между страните е постигнато съгласие съгласно чл. 18.1 от Общите условия на към ДРЗ, представляващи неразделна част от договора, споровете, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, да бъдат отнесени към арбитраж ad hoc с определени от страните четирима арбитри, като производството започва пред арбитъра, на когото страната по ДРЗ възложи арбитражното дело. [фирма] е сезирал арбитър Б. Г., за образуване на арбитражно производство срещу ищеца С. К., поради неплащане на остатъка от заема в размер на 553.64 лв., лихви за забава, и разноски. Претендира присъждане на общо сумата 1 063.64 лв., включваща и неустойка в размер на 50% от номиналната стойност на заема. Безспорно е, че настоящият ищец не е взел участие в арбитражното производство лично или чрез процесуален представител. Безспорен е и фактът, че е направен неуспешен опит за доставка на пратката, изпратена от арбитър Г., с товарителница № 71000000101199/25.11.2008 г., предхождаща заседанието по арбитражното дело на 19.12.2008 г., поради което очевидно съдържаща препис от исковата молба и призовка за това заседание. Спорно е дали правото на ищеца С. К. на участие в арбитражното производство е било накърнено, поради ненадлежното му уведомяване за назначения арбитър или за образуваното и насрочено арбитражно дело. В представените и от двете страни писмени доказателства липсват данни за причината да не бъде доставена пратката. Съгласно чл. 18.4 от Общите условия към ДРЗ страните са постигнали съгласие за фингиране редовност на връчването на призовките и съобщенията в арбитражното производство, след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им, дори и в случаите, когато е отказано приемането им, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът е непознат или е недостатъчен. Уговорената фикция за редовност на връчването, обаче, настъпва при изпращането им на посочения в ДРЗ адрес, който в случая е този [населено място], [улица]. От представеното заверено копие на отговор на [фирма] до ищеца К. с изх. № 30724/18.02.2013 г. е видно, че пратката, изпратена с товарителница № 71000000101199/25.11.2008 г., е изпратена на погрешен адрес - гр. П., [улица]. В представените с отговора на ответника заверено ксероксно копие от плик на същата препоръчаната пратка № 710000001199 с пощенско клеймо от 25.11.2008 г. и ксероксно копие от удостоверение на [фирма], изх. № 32412/10.06.2013 г. не се съдържат данни, че изпращането на документацията по арбитражното дело е станало на адреса на ответника по ДРЗ, нито се оборват данните, съдържащи се в посочения по-горе отговор на [фирма] до ищеца с изх. № 30724/18.02.2013 г. Данните за направен опит за връчване с товарителница № 1000000179915/12.03.2009 г., изпратена на правилния адрес, са относими към връчване на арбитражното решение, по което връчване не са правят доводи за основателността на предявения иск. След като ищецът не е бил уведомен за заведеното срещу него арбитражно дело, той не е могъл да вземе участие по него и да организира защитата си. На основание препращащата норма на чл. 18.6 от Общите условие във вр. с чл. чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 27 ЗМТА не е изпълнено императивното изискване за връчване на ответника в арбитражното производство на препис от исковата молба и доказателствата към нея с оглед осигуряване на възможността му за отговор и ангажиране на доказателства. Налице е основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на процесното арбитражно решение, след което на основание чл. 49 ЗМТА делото ще следва да бъде върнато за ново за ново разглеждане от арбитражния съд. Не е налице подържаното отменително основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА. То е приложимо, когато образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура не са били съобразени със споразумението на страните, но с оглед основателността на първото подържано отменително основание, липсата на това по чл. 47, т. 6 ЗМТА, е без значение. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд