Решение № 10436 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2012 г.

Решение № 10436 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15409/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Давекс" ЕАД със седалище София, чрез пълномощника адв. Магдалена Данаилова, срещу решение № 5487 от 18 октомври 2012 г., постановено по адм. д. № 4769/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-18-65/08 ноември 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Маргарита Павлова Тодорова, Галя Илиева Ванева, Росен Руменов Ванев, Ирина Руменова Ванева и Златка Йорданова Терзиева са представили писмени отговори със становища за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК, Царевка Кръстева Ванева, Костадин Георгиев Костов, Стоянчо Войков Костов, Цветанка Стоянова Христова, Василка Николова Костова, Велин Василев Костов, Миглена Василева Иванова, Цветан Николов Христов, Николина Радева Костова, Юлияна Райчева Христова, Тодор Иванов Петров, Иванка Тодорова Грънчарова, Иван Петров Димитров, Анелия Деянова Димитрова, Йордан Димитров Йорданов и Петър Георгиев Димитров, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Давекс" ЕАД срещу заповед № РД-18-65/08 ноември 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 68134.701.1305, 68134.701.1100, 68134.701.2383 и 68134.701.2384. Съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената част от административния акт, поради което е отхвърлил подадената жалба. В частта относно поземлени имоти с идентификатори 68134.701.2383 и 68134.701.2384 като неоспорено решението е влязло в сила. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че както дружеството-касатор, така и ответниците по касация притежават документи, удостоверяващи правото им на собственост върху процесните поземлени имоти с идентификатори 68134.701.1305 и 68134.701.1100. При това положение законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че правилно въз основа на тези документи административният орган е записал в кадастралните регистри като собственици на посочените поземлени имоти и двете страни във възникналия спор за собственост. Последният не може да бъде разрешен нито от органа, издал оспорената заповед, нито от съда в рамките на настоящото производство. Правилно е приетото, че съществуващият между страните спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), а за изменение на вече одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 53 и 54 от ЗКИР след решаването му по съдебен ред от общия граждански съд. Установено е също така, че границите на процесните поземлени имоти не са били специално означени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, нито са били материализирани на място. Поради това, както е приел и административният съд, законосъобразно имотите са били нанесени съгласно следващият критерий по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в редакцията й към датата на издаването на оспорената заповед) - по кадастралния план, попълнен с две заповеди на кмета на район Слатина, Столична община. В тази връзка обосновано е прието в оспореното решение, че в административния процес е недопустим инцидентния съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на съответното съдебно-административно производство, като правилно не е обсъждал законосъобразността на двете заповеди на кмета на район Слатина, с които процесните имоти са били нанесени в кадастралния план. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,