Решение № 14914 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2010 г.

Решение № 14914 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по искане за отмяна по чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК на адв. А. Соколова като пълномощник на "Билдресурс" ЕООД и Стамат Иванов Кралев на влязло в сила решение № 4550 от 8.04.2010 г. по адм. дело № 140/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Постъпило е възражение срещу искането за отмяна от адв. Албена Янева, като пълномощник на "ФИОРЕ ИНДЪСТРИЗ" ЕООД, като са изложени доводи за неговата неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С решение № 4550 от 8.04.2010 г. по адм. дело № 140/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, която отмяна се иска, съдът е отменил решение № 1087 от 7.10.2009 г. по адм. дело № 57/2009 г. на Административен съд Бургас и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповед № ДК-02-БС-83 от 11.12.2008 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "гаражи", находящ се в УПИ ХIV-8041 по плана на м. Буджака, община Созопол. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила решение на ВАС се сочи в искането, че заповед № ДК-02-БС-83 от 11.12.2008 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която е наредено премахването по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ на незаконен строеж, наименован "гаражи" е издадена на основание на влязло в сила решение № 11237 от 28.10.2008 г. по адм. дело № 9146/2008 г. на Върховния административен съд седмо отделение, което има сила на присъдено нещо. С цитираното решение е оставено в сила решение по адм. дело № 723/2007 г. на Бургаския административен съд, с което е оставена в сила заповед № 23 от 31.05.2007 г. на РДНСК Бургас за отмяна на разрешение за строеж и инвестиционен проект на същия строеж "гаражи". Излага се довод, че при едни и същи страни и при едни и същи доказателства се стига до различен извод по отношение законността на процесните гаражи и с двете решения на съда се постига различен правен резултат, тъй като с едното решение са отменени разрешението за строеж и инвестиционните проекти на процесните гаражи като незаконни, а с другото влязло в сила решение е отменена като незаконосъобразна заповедта за събарянето на същите гаражи. Отмяната е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите в които тя е допустима, а за да е налице приложимостта на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две различни влезли в сила решения, поради което само при установяването, че комулативно са налице тези предпоставки, следва да се отмени решението, която отмяна се иска. В конкретния случай по адм. дело № 723/2007 г. на Бургаския административен съд предмет на оспорване е заповед № 23 от 31.05.2007 г. на РДНСК Бургас, с която са отменени разрешение за строеж и инвестиционен проект на строеж "гаражи". В решението на ВАС, която отмяна се иска, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-БС-83 от 11.12.2008 г. на Началника на РДНСК Бургас, с която е наредено премахването по реда на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ на незаконен строеж, наименован "гаражи". При анализирането на тези доказателства следва извода, че всяка една от цитираните заповеди е издадена на различно фактическо и правно основание, поради което липсва идентичност на материализираните в двете заповеди правоотношения, тъй като се оспорват пред съда по двете дела различни административни актове, липсва идентичност между тях и не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на ВАС на посоченото основание. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на общото събрание на колегиите на ВАС. Тъй като двете административни дела са образувани на основание различни искания, очертаващи различен предмет на административното производство и оспорените по двете дела административните актове се основават на различни фактически и правни основания, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав приема, че няма идентичност на спора на посочените от искателите две дела. Не са налице в случая и предпоставките на разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК, предвиждаща отмяна на акта, в случай, че е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Изложени са също така оплаквания в искането за отмяна за противоречиви, неясни и необосновани мотиви на решението на тричленния състав на ВАС, която отмяна се иска, за неправилно тълкуване на приетите по делото доказателства и неправилни изводи на съда, които доводи са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посочените основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което тези оплаквания не се следва да се обсъждат в настоящото производство. С тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав