Решение № 4950 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2019 г.

Решение № 4950 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8789/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Апкарян и М. Апкаров и двамата от [населено място] срещу решение № 797 от 09.04.2019 г., по адм. д. № 3001/2018 г. на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 180 А667 от 04.04.2018 г. на Кмета на община П., с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на ПИ идентификатор № 56784.519.390 по плана на [наименование], [улица] на [населено място] като УПИ V – за учебно заведение от кв. 59 по плана на [наименование] се привежда в съответствие с имотните граници на ПИ идентификатор № 56784.519.390 и става УПИ V – 519. 390 – за учебно заведение по приложен проект. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че собствения им имот не е урегулиран след като им е бил възстановен, като посочват в тази връзка, че границите му са били поставени по имотните такива, поради което твърдят, че не са налице предпоставки за изменение на регулационния план с поставяне границата на съседния УПИ – за училище по имотните граници. Твърдят и неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед, като посочват такива. Твърдят и че с оспорената заповед се нарушават техните собственически права, както и общината ее следвало служебно на урегулира и техния собствен имот. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендират разноски. О. К. на община П. чрез процесуалния си представител с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за двете инстанции. О. О. П. не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – П. е отхвърлил жалбата срещу Заповед № 180 А667 от 04.04.2018 г. на Кмета на община П., с която на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на ПИ идентификатор № 56784.519.390 по плана на [наименование], [улица] на [населено място] като УПИ V – за учебно заведение от кв. 59 по плана на [наименование] се привежда в съответствие с имотните граници на ПИ идентификатор № 56784.519.390 и става УПИ V – 519. 390 – за учебно заведение по приложен проект. Спорът е по отношение на поставената регулационна граница на УПИ V – 519. 390 по имотната граница между ПИ идентификатор № 56784.519.390, собственост на община П. за училище и ПИ идентификатор № 56784.519.391, собственост на жалбоподателите. Съдът е приел от фактическа страна, че от доказателствата е установено, че заповед № 0 А – 1927 от 29.12.2000 г. на кмета на община П. е частично отменена с решение на ОС – гр. П. оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 10464/2004 г. по отношение на собствения на жалбоподателите и създаден по тази заповед УПИ IV – 485 и VIII – 485 от кв. 59 по плана на СГЧ на гр. П., представляващи сега имот ПИ идентификатор № 56784.519.391. Приел е, че заповедта от 2000 г. е отменена по отношение на регулацията само и единствено за имота на жалбоподателите, но заповедта от 2000 г. е влязла в сила и е действаща по отношение на регулацията на УПИ V – за училище, сега ПИ идентификатор № 56784.519.390. Посочил е, че с решение по адм. д. № 1256/2012 г. на АС – П., потвърдено с решение на ВАС, е отменена предходна заповед за изменение на регулационни план за имота на община П. за училище по § 8 от ДР на ЗУТ, поради допуснати съществени нарушения – несъгласуване с министерство на културата по смисъла на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, които нарушения в настоящото производство не са допуснати и е налице такова съгласуване. За да постанови оспореното решение съставът на АС – П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е и материална законосъобразност на оспорената заповед, поради наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ, тъй като община П. е собственик на имот стар пл. № 484, УПИ IX – за училище, за който е налице влязъл в сила регулационен план от 2000 г. Приел е, че този имот е нанесен в одобрената през 2009 г. кадастрална карта с идентификатор № 56784.519.390. Приел е, че влезлият в сила план за общинския имот не е приложен по смисъла на § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ и съответно са изтекли сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ДР на ЗУТ. Приел е и че при наличие на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ община П. е поискала поставянето на регулационната граница в съответствие с имотната такава, като с оспорената заповед не се установява разминаване на поставената нова регулационна граница в съответствие с имотната по одобрената от 2009 г. кадастрална карта. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателите за отнемане на част от имота им поради наличието на разминаване в границите на двата имота по скици от 1978, 2012 г. и 2015 г., тъй като е установил, че границата по оспорената заповед е поставена по кадастралната граница по одобрената кадастрална карта от 2009 г. като не се установява същата да е била оспорена или да е било поискано изменение в нея. Поради това е стигнал до извода за наличие на предпоставки за изменение на регулационния план по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. На първо място, неоснователно е възражението на касаторите за това, че съдът не е отговорил на всички наведени възражения в жалбата пред първата инстанция. Това е така, тъй като видно от оспореното решение съдът е отговорил на всички наведени доводи, които са относими към оспорената заповед и правното основание на което е издадена. Останалите наведени възражения за наличието на строежи, как са извършени и др. правилно съдът е приел за неотносими към предмета на спора. На второ място, правилно АС – П. е приел, че по отношение на имота на община П. идентификатор № 56784.519.390, е налице влязла в сила заповед за регулация за имота, а именно заповед № 0 А – 1927 от 2000 г. Това е така, тъй като посочената заповед е отменена със съдебни решения само и единствено по отношение на имота на жалбоподателите, който по тази заповед е бил обособен в УПИ IV – 485 и VIII – 485, кв. 59, но същата не е отменена по отношение на УПИ за училище. Поради това е правилен изводът на съда, че заповедта от 2000 г. е частично отменена само по отношение на имота на жалбоподателите, но същата е влязла в сила и е действаща по отношение на имота на общината, отреден за училище. Съгласно § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ "След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява". В настоящия случай е правилен изводът на съда, че сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ДР на ЗУТ са изтекли и съответно е налице влязъл в сила план, който обаче не е приложен досежно изравняване на частите в съответно образуваните дворищно регулационни парцели – тази за училището и на жалбоподателя. Това е така, тъй като по отношение на имота на жалбоподателите регулацията е била отменена и съответно придадената с тази регулация към техния имот част от имота за училище не е била приложена с уравняване и заемане на придадените части. В тази връзка съответно по правилата на § 8, ал. 1 регулацията се прекратява, като обаче това не става служебно, а при отправено такова искане. Като съответно в този случай съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ "Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти". Във връзка с установените предпоставки по § 8, ал. 1 от ДР на ЗУТ сътоветно са били налице и предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ДР на ЗУТ за поставяне на вътрешните регулационни граници каквато е спорната в съответствие с съществуващите имотни граници на поземлените имоти, като от доказателствата е установено и че спорната граница е поставена в съответствие с имотната граница като поставена съобразно границата по кадастралната карта, действаща за имотите и одобрена 2009 г. Най – накрая, неоснователно е и възражението за неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради несъобщаването на издадената заповед по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ от 2016 г., с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – ПР, въз основа на която е издадена и оспорената в това производство заповед за изменение на ПУП – ПР. Това е така, тъй като правният интерес от оспорване на заповедта по чл. 135, ал. 3 или 5 от ЗУТ, съответно задължението за съобщаването й, се обосновава от това, че с издаване на тази заповед се спира прилагането на действащия ПУП, като правен интерес и лицата, които следва да са уведомени са тези, които са собственици на имоти по отношение на които се разпростира действието по спиране на прилагането на действащ ПУП. В настоящия случай заповедта, с която е допуснато изработване на проекта на ПУП – ПР, касае само и единствено общинския имот и няма действие, което да спира приложение на действащ ПУП по отношение на имота на жалбоподателите, тъй като такъв ПУП по отношение на техния имот няма и съответно не е имало задължение тази заповед да им се съобщава. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора е основателно искането за присъждане на разноски от ответника Кмета на община П., но само и единствено за настоящата инстанция, а не и за двете, тъй като за първата инстанция разноски са му присъдени с оспореното решение. Искането на ответника следва да бъде уважено в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Искането на касаторите за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно и не следва да бъде уважено. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,