Решение № 10246 от 14.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу решение 151 от 04.03.2022 г., постановено по административно дело 551/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е: 1) изменена заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-54/13.04.2021 г. на управителя на НЗОК; 2) намалена дължимата сума, представляваща финансова неустойка, от 1800 лв. на 600 лв., за установени нарушения както следва: по т. 1 - 50 лв.; т. 2 - 50 лв.; т. 3 - 50 лв.; т. 4 - 50 лв.; т. 5 - 50 лв.; т. 6 - 50 лв.; т. 7 - 50 лв.; т. 8 - 50 лв.; т. 9 - 50 лв.; т. 10 - 50 лв.; т. 11 - 50 лв.; т. 12 - 50 лв.; 2) осъдена НЗОК да заплати на ЕТ Д-р Д. Кемеров АППДМ-ИП , представлявано от Д. Кемеров, съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и да се потвърди издадения индивидуален административен акт (ИАА), като законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация ЕТ Д-р Д. Кемеров АППДМ-ИП , моли жалбата на управителя на НЗОК да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 13.04.2021 г. на управителя на НЗОК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, чл. 146, ал. 1, т. 1, чл. 146, ал. 2 и чл. 155, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-3 от 23.12.2019 г. за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 2022 г. (НРДДД 2020 2022), за общо 12 установени нарушения на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от НРДДД 2020-2022, извършени за първи път (лечебното заведение не е предоставило дентални дейности, съответстващи на договорения обем, защото не е спазено изискването, че при първо посещение за съответната календарна година лекарят по дентална медицина задължително извършва обстоен преглед със снемане на орален статус на здравноосигуреното лице), по точка 1 до точка 12 вкл. от заповедта са наложени санкции финансова неустойка в общ размер 1800 лв. - за всяко нарушение по 150 лв. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и отчасти на приложимите материалноправни норми касателно правната квалификация на извършените общо 12 нарушения от зъболекаря, работещ в амбулаторията, но е материално незаконосъобразен досежно размера на наложените санкции, понеже липсват мотиви защо при индивидуализацията им е определен максималният предвиден в чл. 147, ал. 1 от НРДДД 2020 2022 размер. Съдът е съобразил, че разпоредбата, въз основа на която са наложени санкции, предвиждат налагане на такива в диапазона от 50 до 150 лв. за извършено нарушение. Посочил е, че наложените санкции за първо нарушение не са съобразени по размер с целта на закона, като поради което е намалил размера им до минималния по чл. 147, ал. 1 от НРДДД 2020 2022. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. По делото пред настоящата инстанция не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд - Пазарджик е постановено при правилно прилагане на закона. Материално законосъобразно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК в зависимост от вида и тежестта на констатираните нарушения и поредността на извършването им. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 12 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 12 броя санкции в максималния размер. Не са основателни и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции са завишени, поради което ги е изменил, занижавайки ги до минималния предвиден размер. Предвид гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и цялостна законосъобразност на изменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за частична основателност на сезиралата го жалба, респ. частична незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е изменил заповедта в частта за размера на наложените с нея санкции и е присъдил разноски съразмерно с уважената част от жалбата, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат в размер на 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,