Решение № 4485 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2019 г.

Решение № 4485 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Националната агенция по приходите (Агенцията) срещу решение № 4229/20.06.2019 г., постановено от АССГ по адм. д. № 7744/18 година, с което Агенцията е осъдена да заплати на Б. Борисов обезщетение за имуществени вреди, вследствие отменено наказателно постановление (НП)№ 244501-0269656/06.02.2017 г., издадено от началник сектор "Оперативни дейности"-В. Търново, в размер на 900 лева, представляващи платени адвокатски хонорари по нахд № 891/17 по описа на РС-В., кнахд № 267/17 по описа на АС-В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Със същото решение Агенцията е осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по делото в размер на 310 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство – Б. Борисов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита за основателни възраженията на касатора, че приложените договори за правна помощ по наказателните административни дела не притежават необходимите реквизити и нямат стойност на разписка за получена сума, както и че представените по дело № 7744/18 г., са антидатирани и са изготвени за целите на настоящото производство. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 900 лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба. Съдът е установил, че на ищеца е била наложена глоба с НП, което той е обжалвал по съдебен ред и е отменено с влязло в сила съдебно решение. Установено е, че до отмяната на НП се е стигнало след първоначалната отмяна на решението на РС-В. от АС-В. и връщане на делото отново на РС-В. за ново разглеждане, след което с потвърдено от АС-В. решение на РС-В., наказателното постановление е отменено. Съдът е установил, че в рамките на съдебните производства, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и по делата са представени пълномощни и/или договори за правна помощ и съдействие, в които са уговаряни и плащани конкретни размери на адвокатските възнаграждения, които покриват размера на исковата претенция. Позовавайки се на установената съдебна практика вкл. и с относимите към случая тълкувателни решения, съдът е преценил иска като изцяло основателен. Решението на съда е неправилно. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, представен по делото на 27.11.2018 година. Възраженията са от значение за правилното разрешаване на спора и е следвало да бъдат взети предвид от съда, обсъдени и изложени съображения по тях в обжалваното решение, което не е направено от съда. Нарушението е съществено, тъй обсъждането на направените от ответника възражения са от значение за резултата от спора. Решението следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за новото му разглеждане. С оглед изхода на спора, ВАС в настоящия съдебен състав не се произнася по разноските за касационното производство. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав