Решение № 2855 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2008 г.

Решение № 2855 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврофриго" АД - гр. София, подадена чрез управителя му Марияна Стефанова Николова, против решение от 28.02.2008 г. по адм. дело № 2264 от 2005 г. на Софийския градски съд - АО, III-Г състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 51 от 02.03.2005 г. на ДП "Сердика" при ТДД - гр. София, потвърден с Решение № 1227 от 17.05.2005 г. на РДД - гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. За да остави в сила РА, СГС е приел следното: По приложението на чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.) по делото безспорно е установил, че жалбоподателят и другата страна по договора за наем - "Палмигруп" АД, са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. В случая данъчните органи са определили справедлива пазарна цена на услугата - отдаване под наем, чрез назначаване на експертиза, като по този начин са приложили методите за определяне на пазарните цени, регламентирани с Наредба № 5 от 26.02.1999 година. Съдът е приел, че жалбоподателят не е оборил констатациите на ревизиращия орган. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на дружеството, че оценката е определена към момент, предхождащ процесния период. СГС е констатирал, че в експертизата е записано, че текущата дата на оценката е 19.09.2004 г., което съвпада с ревизирания период. Първоинстанционният съд е посочил също така, че не са оборени и констатациите на данъчния орган относно сключения договор за наем с "Хранмеханика инженеринг" ООД, по който е отчетена значителна по размер разлика между пазарната и определената между страните по договора цена. Съобразно изложеното СГС е приел, че правилно данъчният орган, за целта на данъчното облагане, след възникнало съмнение е приел за данъчна основа по-високата цена, определена в изготвената в ревизионното производство експертиза. По отношение на отказаното право на данъчен кредит за периода м. 08.2004 г. по фактури, издадени от "20 Редиа" ЕООД, съдът е обосновал извода, че не е доказано начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и следователно не е налице условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от с. з. Относно отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит за м. 09.2004 г. по фактура № 2035 от 14.09.2004 г., издадена от ЕТ "Николай Янков-Виллан", данъчният орган е приел, че не е налице данъчно събитие и съответно фактурата е издадена без основание, тъй като липсва извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Процесната фактура е с предмет на доставка 50% заплащане на алуминиеви витрини съгласно договор от 08.09.2004 г., което е извършено в значително по-късен момент от издаването на фактурата - на 22.10.2004 година. Съгласно чл. 4 от договора изпълнителят (ЕТ) се задължава да изработи, достави и монтира алуминиева конструкция в срок от 10 работни дни след получаване на авансовия превод. СГС е приел, че към момента на издаване на фактурата от ЕТ "Николай Янков-Виллан" услугата не е извършена и в случая намира приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) относно възникване на данъчното събитие към момента на завършване на услугата. Съдът е посочил, че в случая приложение би могла да намери разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от с. з., а именно за дата на възникване на данъчното събитие да се приеме датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Решаващият съд обаче е приел, че жалбоподателят не е доказал реалността на доставката - не е представил доказателства за доставяне и монтиране на процесната алуминиева конструкция, което съгласно договора е следвало да се осъществи с подписването на двустранни приемателно-предавателни протоколи. СГС е установил, че в случая е налице начисляване в срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът е начислил данъка през м. 09.2004 г., същият е внесен по ДДС-сметка, а плащането е извършено месец по-късно, което дава възможност за признаване на право на възстановяване на ДДС по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.), но по делото не са представени доказателства за реално осъществена доставка. Съдът е счел за неоснователни твърденията на дружеството, че собствеността върху процесната стока преминава автоматично по силата на договора. Посочено е, че собствеността преминава, когато витрините бъдат реално предадени, което следва от характера на договора за изпълнение на услугата. Съобразно горното съдът е обосновал извода, че към момента на издаване на фактурата няма прехвърляне на собственост. Съобразно изложеното СГС е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд намира за неоснователно наведеното в касационната жалба възражение, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като се е позовал на изготвеното в хода на ревизионното производство заключение. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е имал възможност по пътя на пълното насрещно доказване да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В тази връзка следва да се посочи, че в с. з. на 11.05.2007 г. съдът е предоставил възможност на пълномощника на жалбоподателя да направи допълнителни доказателствени искания, но такива, както е посочил СГС в решението си, не са направени. В случая не може чрез процесуалното си бездействие жалбоподателят да обоснова като касационно основание наличието на допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Законосъобразно СГС е приел, че по отношение на процесните фактури, издадени от "20 Редиа" ЕООД, не е доказано начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Както правилно е посочил съдът, за да се установи наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките, е необходимо да се извърши проверка в счетоводството на доставчика. Такава обаче не е извършена както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното. По отношение на фактурата, издадена от ЕТ "Николай Янков-Виллан" следва да се отбележи, че съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДДС (отм.) същата следва да бъде издадена от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Съобразно нормата на чл. 94, ал. 1 от с. з. данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В конкретния случай спорът е правен, а именно към датата на издаване на процесните фактури налице ли е данъчно събитие. За да бъде изяснен този въпрос, правилно СГС е приел, че следва да бъде приложена нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането- цялостно или частично авансово плащане, като на датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. В процесния случай данъчното събитие възниква на датата на авансовото плащане - 22.10.2004 г., а процесната фактура е издадена доста по-рано - на 14.09.2004 г., т. е. ДЗЛ е издало фактура, без да има правно основание за това, с оглед на което правилно съдът е обосновал извода, че липсва доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 от с. з., т. е. не е налице условието на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,