Решение № 375 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 426/2009 г.

Решение № 375 от 16.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 426/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане от осъдения В. А. И. за възобновяване на внохд № 51/2009 г. на Ямболския окръжен съд, по което е постановено решение № 42/09.04.2009 г. Развити са алтернативните искания за отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част на присъда № 121/03.02.2009 г. по нохд № 703/2008 г. на Ямболския районен съд с връщане на делото за ново разглеждане, или изменяване на решението с намаляване размера на наказанието, което се твърди, че е явно несправедливо. С присъда № 121 от 03.02.2009 г. по нохд № 703/2009 г. на Ямболския районен съд В. А. И. е признат за виновен в това, че на 07.05.2007 г. около 00.30 часа в с. Б., обл. Ямбол, ул. "Изгрев", при условията на опасен рецидив причинил на С. А. С. от същото село с. телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната лакетна кост, което е причинило трайно затрудняване движенията с десния горен крайник, поради което и на основание чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието. С решение № 42 от 09.04.2009 г. по внохд № 51/2009 г. на Ямболския окръжен съд присъдата е изменена, като деянието на осъдения е преквалифицирано по чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. В останалата част присъдата е потвърдена. В искането, изготвено лично от осъдения, е изразено недоволство от съдебните актове, които според него са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, като е било ограничено правото му на защита с отказа на съда да допусне и разпита като свидетел Д, която щяла да докаже твърдението на И. за неговата невинност. Съдебните актове са постановени в нарушение на изискванията за всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което допуснатото процесуално нарушение се е отразило и в неправилното приложение на закона. По основанието за явна несправедливост на наложеното наказание се изтъква довода за тежко семейно положение на искателя и това, че продължителното отделяне от близките му, ще им създаде чувствителна житейска тежест. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на осъдения не се явява, като съдът даде ход на делото при условията на чл. 96, ал. 1 НПК. Осъденият поддържа искането си по основанията посочени в него. В представените допълнителни писмени бележки И. оспорва изцяло обвинението с твърдението за невинност, като прави общи изводи, че от фактическа страна обвинението не е доказано и поради това, постановените съдебни актове подлежат на отмяна. Прокурорът от ВКП намира основанията за възобновяване за несъстоятелни и поради това изразява становище, че искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното: Искането на осъдения И. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от осъдения на основание чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество, за неоснователно. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения: Върховният касационен съд не намира за основателни възраженията, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил изискванията да извърши цялостна и всеобхватна проверка на събраните доказателства и в резултат на това е стигнал до неверни фактически изводи по отношение авторството на престъплението. Въззивният съд е подложил на преценка годните доказателства и доказателствени средства, относими към установяване на правно-релевантните факти и е изложил съображенията си за пълно споделяне на фактологията на събитията, както е възприета от първата инстанция. Неоснователно е оплакването, че неоснователно съдът не е допуснал в качеството на свидетел Д. Напротив, тази свидетелка като очевидец на станалото в дома на баща й-пострадалият С. С. е била разпитана в хода на проведеното съдебно следствие на 30.05.2008 г. от Ямболския районен съд, в присъствието на назначения му защитник адв. Г, като осъденият не е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита чрез възражения и задаването на въпроси към свидетелката. Обясненията на И. дадени пред първоинстанционния съд, с които е оспорил обвинението не са разколебали вътрешното убеждение на съда за авторството и вината му в престъплението, при което причинил увреждането на пострадалия с характера на средна телесна повреда. Показанията на А. са последователни, логични и непротиворечиви, като те изобличават, а не оправдават И. в деянието предмет на обвинението. Изложените от тази свидетелка обстоятелства не са единствените, на които съдът се е позовал в изводите си за авторството на осъдения в инкриминираното деяние, а е посочил и други доказателствени източници имащи пряко или косвено отношение към предмета на доказване по чл. 102 НПК Изводът на въззивната инстанция, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, не почива на недопустими предположения, а е резултат на съпоставянето на гласните доказателства /включително и тези на пострадалия С. С./ и на обективната и логичната им интерпретация. Съдът е изпълнил процесуалните изисквания и е обосновавал кои доказателствени средства поставя в основата на фактическите си изводи и защо, поради което оплакването за избирателен подход към доказателствената съвкупност е неоснователно. В съответствие с установените по делото факти, въззивният съд законосъобразно е приел, че с оглед предишните осъждания на И. и постановеното по реда на чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК определение № 85/2005 г. на Сливенския военен съд, с което по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяно ефективно на 31.10.2006 г., по влезлите в сила присъди по нохд № 75/25.11.2005 г. и нохд № 79/25.11.2005 г. на Сливенския военен съд, настоящото деяние е извършено при условията на "опасен рецидив". Затова и правният извод, че И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131а, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК е законосъобразен. Ето защо, Върховният касационен съд намира, че Ямболският окръжен съд не е нарушил закона и не е допуснал нарушения при формиране на фактическите си изводи при изготвяне на решението, които да дават основание за неговата отмяна или изменяване. Не се оправдава в искането и оплакването за явна несправедливост на наказанието. За престъплението, по което И. е признат за виновен, законодателят е предвидил наказание от три до осем години лишаване от свобода. При индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е отчел, че И. е осъждан многократно на лишаване от свобода за престъпления от общ характер-общо по осем влезли в сила присъди, които не са относими към квалификацията на настоящото разглеждано деяние и четири от тях са за "тежки" по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК престъпления. Въпреки това, наказанието на осъдения е определено малко над предвидената долна граница за престъплението. Касационният състав намира, че не е налице нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, защото, при определения за престъплението размер, в рамките на закона, наказанието съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на И. като деец. С него, по отношение на осъдения ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия. Ето защо, алтернативният довод за възобновяване по основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и изменяване на решението с намаляване на определеното наказание се явява също неоснователен и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, в състав от трето наказателно отделение