Решение № 7531 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2014 г.

Решение № 7531 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Веселин Иванчев Георгиев, гр. София, ж. к. "Младост 3", бл. 313, вх. 3, ет. 5, ап. 13 срещу Решение № 4060 от 19.06.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11367/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Георгиев срещу Заповед № 37415 от 16.10.2013 г. на началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до заплащане на дължимите глоби.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не разгледал оспорения акт като административен, на основанията по чл. 146 АПК, а разгледал делото като такова срещу наказателни постановления. Не отчел, че актът трябва да е издаден по предписания от чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ред - преди налагането на принудителната мярка и след връчването на заповедта на адресата. В случая заповедта била издадена след фактическата конфискация на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Съдът не отчел липсата на фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Липсата на контролен талон не е установена към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а е въведена по-късно, в докладна записка, която обаче не е част от акта. Сочи, че на 16.10.2013 г. не е извършил административно нарушение, а бил спрян за проверка от контролните органи поради провеждана масирана акция. В мотивите на акта не е посочена конкретната цел, която ще осигури безопасност на движението по пътищата и която оправдава посегателството върху правната му сфера.

Съдът не отчел липсата на компетентност на издалия акта орган. В заповедта на министъра на вътрешните работи за определяне на компетентните да налагат принудителни мерки лица определянето е извършено по компетентност, не поименно. По делото органът не представил договор и длъжностна характеристика на органа. Съдът не отчел, че до влизане в сила на Решение № 1 от 1.03.2012 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 10/2011 г. наказателните постановления и електронните фишове, с които се налага глоба в размер на 50, 00 лв. не подлежат на обжалване и влизат в сила с издаването си, поради което и от този момент започва да тече давността по чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Албена Драганова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обсъдил релевантните за правния спор обстоятелства и обосновал липсата на отменителните основания по чл. 146 АПК. Актът е издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при посочване на фактически и правни основания и в съответствие с материалния закон - чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Възражението за незаконосъобразно изземване на свидетелството е неотносимо към предмета на спора, тъй като действията по фактическото отнемане нямат отношение към налагане на мярката.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от правна страна, че:

1. На 19.08.2010 г. с наказателно постановление № 62903 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 140, 00 лв. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 16.12.2011 г.

1. На 24.06.2011 г. с наказателно постановление № 62441 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 60, 00 лв. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 22.06.2013 г.

1. На 12.07.2011 г. с наказателно постановление № 70179 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 30, 00 лв. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 13.08.2013 г.

1. На 11.10.2011 г. с наказателно постановление № 98709 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 30, 00 лв. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 13.08.2013 г.

1. На 9.11.2011 г. с наказателно постановление № 105137 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 30, 00 лв. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 13.08.2013 г.

1. На 28.08.2012 г. министърът на вътрешните работи, със Заповед № Iз-1741, определил службите за контрол и ръководителите на службите за контрол по Закона за движението по пътищата или оправомощени от тях длъжностни лица да налагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП.

1. На 17.09.2012 г., със Заповед № з-11783, директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи оправомощил началника на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи да налага принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП.

1. На 26.03.2013 г. с наказателно постановление № 8390 на Георгиев било наложено административно наказание глоба в размер на 30, 00 лв. Наказателното постановление е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 13.08.2013 г.

1. На 16.10.2013 г. на Георгиев била извършена проверка от контролните органи, при която било установено, че управлява моторно превозно средство, без да е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 8 ЗДвП. За констатираното нарушение без съставен акт за установяване на административно нарушение № 37415. При съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство на Георгиев.

1. На 16.10.2013 г. актосъставителят изготвил докладна записка, в която посочил, че при извършената проверка Георгиев не представил контролен талон за проверка.

1. На 16.10.2013 г. началник група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи издал Заповед № 37415, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" и чл. 172, ал. 2 ЗДвП наложил на Георгиев принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до заплащане на дължимите глоби.

1. В хода на съдебното производство органът представил:

а) удостоверение, изх. № я-17982, в което началник сектор "Човешки ресурси" в Столичната дирекция на вътрешните работи удостоверява, че считано от 17.09.2013 г. Александър Димов временно е назначен на длъжност началник на 05 група на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, която длъжност заемал и към 16.10.2013 г.;

б) искане до Национална агенция по приходите за принудително изпълнение по посочените наказателни постановления;

1. В хода на съдебното производство Георгиев представил удостоверение от 14.03.2012 г., с което Националната агенция по приходите - Териториална дирекция София удостоверява, че към 14.03.2012 г. Георгиев няма неизплатени задължения, както и доказателства за заплащане на глобата по наказателно постановление № 8390 и други три наказателни постановления.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел, че наказателните постановления, с които на Георгиев са наложени глоби са влезли в сила към датата на издаване на оспорената заповед и е безспорно, че е изминал повече от визирания в чл. 190, ал. 4 ЗДвП срок за тяхното заплащане. Приел, че фикцията, чрез която чл. 157, ал. 8 ЗДвП придава удостоверителна сила на наказателното постановление е обвързана със срок един месец и след неговото изтичане лицето не притежава документ, който потвърждава валидността на свидетелството за управление. Приел за неоснователни възраженията за изтекла давност. Погасяването на едното задължение приел, че не води до извод за липса на задължения, тъй като в заповедта са посочени шест неплатени задължения. Приел, че органът правилно определил срока на наложената мярка - до заплащане на дължимите глоби. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяното отменително основание са свързани с компетентността на органа и с фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. "д" ЗДвП.

По компетентността на органа:

Касаторът твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като по делото не е доказано качеството на лицето, подписало заповедта. Преди да разгледа този довод съдът счита за необходимо, с оглед на мотивите на обжалваното решение, да посочи следното досежно компетентността на издалия оспорената заповед орган.

Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя службите за контрол на движението по пътищата. В случая със Заповед № Iз-1741 от 28.08.2012 г. министърът определил като служба за контрол Столичната дирекция на вътрешните работи - т. 1.3. В т. 2 на същата заповед министърът посочил: "Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1". Съдът приел, че въз основа на тази заповед директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи оправомощил, със Заповед № I-11783 от 17.09.2012 г., началника на група "Административно-наказателна дейност" да налага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 ЗДвП.

Но министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава заповеди, с които да налага принудителни административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които да налагат мерките по чл. 171 ЗДвП. Това, което министърът има компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП, е да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие да налагат принудителни административни мерки. С оглед на това т. 2 на Заповед № Iз-1741 не е акт, който може годно да делегира правомощия на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, още по-малко да оправомощи този директор да пределегира възложени му правомощия.

Своята власт да делегира правомощие за налагане на принудителни мерки директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи черпи не от Заповед № Iз-1741 на министъра, а от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да налагат принудителните административни мерки. Следователно в случая със Заповед № Iз-1741 министърът определил службите за контрол, а със Заповед № з-11783 директорът на определената служба за контрол оправомощил началника на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" да издава заповеди, с които да налага принудителни административни мерки.

По делото касаторът поддържал довод за недоказаност на факта на надлежно заемане на длъжността началник на група от физическото лице, което е посочено като изпълняващо правомощията на органа. Първо, следва да се посочи, че в случая става въпрос за официален диспозитивен документ. Това значи, че той удостоверява с формална доказателствена сила факта на издаването си от посочения орган на власт. И второ, касаторът не оспорил автентичността на документа, а формалната доказателствена сила на официалния диспозитивен документ може да се опровергае само като се докаже неавтентичността му. С оглед на изложеното, без правно значение за правилността на съдебното решение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че представеното по делото удостоверение от началника на сектор в отдел "Човешки ресурси" в Столичната дирекция на вътрешните работи, макар и официален документ, доколкото е издаден от длъжностно лице, което изпълнява публична функция, не удостоверява наличието на служебно правоотношение на Димов за длъжността началник на група. Това обстоятелство се удостоверява с акта за възникване на правоотношението. Началникът на сектор в отдел "Човешки ресурси" няма удостоверителна функция по силата на закон досежно факта на наличие на служебно правоотношение, издаденият от него документ не е свидетелстващ и не се ползва с материална доказателствена сила.

С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неустановена некомпетентност на органа, издал оспорената заповед са неоснователни.

По фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП компетентните органи могат да налагат принудителна административна мярка отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП.

Какво установява релевантната нормативна уредба?

Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване на валидността на свидетелството. Съгласно ал. 6 на чл. 157 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Алинея 7 установява, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща, а чл. 157, ал. 8 ЗДвП, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от едни месец след влизането му в сила.

Следователно, за да е налице фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е необходимо първо, на водача да е съставен акт за установяване на административно нарушение. Второ, със съставянето на акта да е отнет контролния талон. Трето, да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на водача е наложено наказание глоба. Четвърто, това наказание да не е изпълнено, т. е. глобата да не е платена. И пето, глобата да не е платена в срок по-дълъг от един месец от влизането в сила на наказателното постановление в сила.

Какво установяват фактите по делото?

Първо. По делото са представени шест броя наказателни постановления, в които е посочено, че на касатора са съставени актове за установяване на извършено административно нарушение. Наказателното постановление е официален диспозитивен документ, който се ползва с презумпция за законност и до доказване на противното надлежно установява посочения в него факт на издаване на актове за установяване на административно нарушение. Издаването на актовете и на наказателните постановления не се оспорва от касатора и се доказва от доказателствата по делото.

Второ. По делото е безспорно, че към датата на проверката - 16.10.22013 г. касаторът не притежавал контролен талон. Вярно е, че в съставения акт този факт не е изрично посочен. Посочен е в допълнителна докладна записка, изготвена от актосъставителя. Но видно от мотивите на оспорената заповед органът, за да приеме, че касаторът не притежава контролен талон се позовал на извършена в автоматизираните информационни фондове на Министерството на вътрешните работи справка. Факта на непритежаване на контролен талон от касатора към датата на проверката не е опроверган от него в хода на съдебното производство. Ако касаторът счита, че към датата на издаване на заповедта имал контролен талон негова е била доказателствената тежест да установи наличието на този положителен факт. Той е можел или да представи контролния талон за справка на съда или да представи акт, с който контролният талон му е бил отнет след датата на издаване на заповедта. Такива доказателства касаторът не ангажирал.

Трето. По делото е безспорно, че на касатора били издадени шест наказателни постановления. Въпросът е влезли ли са в сила тези постановления, за да могат да се приемат за породени установените в правната норма последици от влизането им в сила.

Съгласно чл. 64 ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и нарушителят ще бъде отговорен за изпълнение на наложеното му наказание. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Същото, както е добре известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

С оглед на това въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията, е относим за настоящото производство. Когато наказателното постановление е връчено лично на адресата и той твърди, че го е оспорил пред съда, негова е доказателствената тежест да установи по надлежен ред благоприятния факт, от който иска да черпи права. Когато обаче, актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Няма как доказателствената тежест за установяването на този факт да е на нарушителя. Действията се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 АПК.

От доказателствата по делото е видно, че и шестте наказателни постановления са връчени на касатора при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН съдържа една правна фикция като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление. Тъй като фрикционната норма е изключителна - представлява отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.

Какво показват доказателствата по делото досежно отделните наказателни постановления?

За наказателно постановление № 62903 органът представил обратна разписка, на която пощенски служител посочил, че пратката не е потърсена от получателя. При така осъщественото връчване органът приел, че наказателното постановление е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Това обаче не съответства на визираното в чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Не са налице никакви данни, че касаторът не е намерен на посочения от него адрес, нито че новият адрес е неизвестен. Следователно по делото не е установено, че наказателно постановление № 62903 е надлежно връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и следователно е влязло в сила.

За наказателно постановление № 62441 органът представил докладна записка, рег. № 62441/11 от 22.06.2013 г., до началника на отдел "Контрол на пътното движение и отчет на водачи" от лице с неустановен по делото длъжностен статус, в която е посочено, че на 22.06.2013 г. адреса на касатора е посетен, лицето не е открито и друга информация не е установена. Следователно в случая, дори да се приеме, че докладната записка е изготвена от надлежно длъжностно лице, е налице само едната от двете кумулативни предпоставки за прилагане на финтирания състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН - лицето не е намерено на адреса. Твърдение, че новият адрес е неизвестен и доказателства за това по делото не са представени. Следователно по делото не е установено, че наказателно постановление № 62441 е надлежно връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и следователно е влязло в сила.

За наказателни постановления № 8390, № 98709, № 105137 и № 70179 органът представил докладна записка от 13.08.2013 г., изготвена от полицейски инспектор, и адресирана до началника на 07 Районно управление "Полиция", в която се твърди, че посоченият от касатора адрес е посетен няколкократно, лицето не е установено, на оставените писмени покани за посещение на приемната на Министерството на вътрешните работи в бл. 350 на ж. к. "Младост" лицето не се е отзовало. От извършаната справка е установена съпругата на касатора, която при проведен разговор посочила, че са разделени с касатора, той не живее на посочения адрес и тя не знае адреса, на който се намира. Така събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин изпълнение на кумулативните предпоставки на фингирания състав на чл. 58, ал. 2 ЗАНН досежно четирите наказателни постановления - № 8390, № 98709, № 105137 и № 70179, поради което те са връчени на 13.08.2013 г. и следователно са влезли в сила на 21.08.2013 г.

Касаторът поддържа довод, че наказателните постановления са влезли в сила на датата на издаването си, тъй като с тях се налагат административни наказания, които към датата на издаването на постановленията, не са подлежали на съдебен контрол. Този довод първо, не съответства на законовата разпоредба за влизане в сила на наказателните постановления. И второ, ако беше верен би довел до влизане в сила на един акт, и следователно до създаване на задължения, за които адресата на акта не е уведомен. Това е абсолютно противоречие с принципа на правовата държава и никога не е било приложимо правило в позитивното ни право. Решението на Конституционния съд, на което касаторът се позовава, е относимо за правото на обжалване на наказателните постановления, с които се налага административно наказание глоба под определен размер, но няма за предмет въпроса за влизане в сила на тези наказателни постановления.

Четири. Наличието на четири влезли в сила наказателни постановления налага да се извърши проверка за наличие на останалите два елемента на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП.

От приложените по делото четири наказателни постановления е видно, че с тях на касатора са наложени административни наказания глоби.

И пет. От приложеното по делото писмо на, изх. № я-79259, издадено от началник сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водачите", изпратено до Националната агенция по приходите - териториална дирекция, гр. София, е видно, че органът поискал предприемане на принудително изпълнение за събиране на наложените с четирите наказателни постановления наказания глоби. По делото касаторът представил вносна бележка от 29.05.2014 г., с която е заплатена глобата, наложена с наказателно постановление № 8390 от 26.03.2013 г. Този факт безспорно установява, че към датата на издаване на оспорената заповед касаторът действително не бил изплатил доброволно наложените му глоби. Наказателните постановления са влезли в сила на 21.08.2013 г. Следователно по отношение на тях срокът по чл. 157, ал. 8 ЗДвП изтекъл на 22.09.2013 г., т. е. преди издаване на оспорената заповед - 16.10.2013 г.

С оглед на изложеното досежно наложените с четири от визираните в Заповед № 37415 шест наказателни постановления административни наказания - глоби, е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Касаторът управлявал моторно превозно средство без контролен талон и следователно без доказателство за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Издадените му наказателни постановления са престанали да имат установената в закона доказателствена функция, тъй като както правилно сочи и съдът, фингираният състав на чл. 157, ал. 8 ЗДвП установява тази функция на наказателното постановление само за един месец от издаването на постановлението. По отношение на две от посочените наказания не са налице предпоставките на закона. Съдът не установил тази незаконосъобразност на оспорената заповед, но този негов пропуск не се отразил на правилността на крайния му извод за законосъобразност на Заповед № 37415.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не разгледал оспорената заповед на основанията по чл. 146 АПК, а като наказателно постановление. Факта, че в мотивите си съдът обсъдил наказателните постановления, с които на касатора били наложени наказанията глоби, не е нарушение, а правилно, с оглед на изложеното по-горе досежно фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, приложение на релевантната правна норма. Неоснователен е и довода за неправилност на съдебното решение поради издаване на заповедта след фактическото отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В случая заповедта е издадена в същия ден, в който е съставен и актът. Нещо повече, в самия акт изрично е посочено издаването на заповедта. Следователно правата на касатора в хода на административното производство не са били нарушени.

Що се отнася до довода на касатора за неотчетена от съда липса на конкретна цел, която наложената му принудителна мярка цели да постигне, следва да се посочи, че целта на принудителната мярка е определена още от законодателя - да не се допусне упражняването на правно регламентираната дейност без надлежно да са заплатени наложените административни наказания глоби. Изрично посочване на законовата цел в оспорения акт не е необходимо.

Видно от изложеното обжалваното решение като краен резултат е правилно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд