Решение № 2451 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2009 г.

Решение № 2451 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив и директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния им представител юрк. Василева, срещу решение № 1113 от 5.08.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 1963/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 1850/21.07.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0704/28.08.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторите, по делото е установено, че процесната фактура е издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.). Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени като незаконосъобразен индивидуалния административен акт - решение на началника на Митница - Пловдив за промяна на митническа стойност и установяване на допълнителни задължения за мито и ДДС с лихви, Пловдивският административен съд е приел, че с оглед уговорените условия в договор между "ЗИМ" ЕООД и JERICHO GENERAL TRADING CO. L. L. C., последният като доставчик се е задължил доставката на стоките (детски играчки) да бъде при условие DDU-Солун. Съобразно правилата на "ИНКОТЕРМС-2000" това условие означава, че доставчикът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Въз основа на така уговорено условие на доставка съдът е приел, че в тежест на продавача е да понесе и транспортните разходи по фактура № 061205-IV от 21.12.2006 г. в размер на 4434,90 лв. Със стойността на тази фактура съдът е приел, че неправилно митническият орган е увеличил митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че като се има предвид условието на доставката - DDU-Солун, като и че процесната фактура не е подписана от "ЗИМ" ЕООД като получател, то плащането по фактурата не е извършено от него и затова незаконосъобразно стойността й е прибавена към митническата стойност на внесените стоки. Така постановеното решение е неправилно. Няма спор между страните, че дружеството-жалбоподател е осъществило внос на стоки от Дубай, Обединени Арабски Емирства (ОАЕ) чрез ЕАД № 3000/4-75440/15.12.2006 г. По делото безспорно е установено, че условието по доставката на внесените от ОАЕ стоки е DDU-Солун, което по правилата на "ИНКОТЕРМС-2000" означава, че всички разноски по транспорта са за сметка на продавача. Спорното между страните обстоятелство е, дали наистина това условие по доставката се е осъществило. Процесната фактура № 061205-IV от 21.12.2006 г. за 4434,90 лв. е издадена от "Българско морско дружество" ООД на "ЗИМ" ЕООД и само фактът на неподписването й от "ЗИМ" ЕООД не я прави първичен счетоводен документ, който няма доказателствена стойност. Реквизитите на едни първичен счетоводен документ са регламентирани в чл. 7 ЗСч. и в него подписът на получателя не фигурира като такъв. Процесната фактура видно от назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е счетоводно отразена при доставчика и неосчетоводяването й от получателя не може да доведе до други изводи. Освен това фактурата е придружена с фискален бон, което доказва реално плащане по нея. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ в митническата стойност на внесените стоки се включват и транспортните разходи до граничния пункт на Република България и в процесния случай данъчната основа на фактурата правилно е прибавена към тази стойност. Изводът, който следва при преценката на събраните по делото доказателства е, че макар в договора за доставка на детски играчки от Обединени Арабски Емирства да е уговорено условие по "ИНКОТЕРМС-2000", то това условие не е изпълнено и процесните разходи са поети от получателя "ЗИМ" ЕООД - чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Освен това следва за пълнота на изложението да се отбележи, че и другата фактура, издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД № 061205-I/12.12.2006 г. за 900 лв. също не е подписана от получателя и тя е включена в митническата стойност на посоченото по-горе правно основание. Това налага извода, че не може по различен начин да се третират двете фактури и те отразяват поети от получателя на стоките транспортни разходи, включително и за обработка на товара. Следва да се отбележи, че проверката на последващия контрол при деклариране правилно е проведена от митническите органи след разрешението за вдигане на стоките, поради което вследствие на тази проверка правилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, като транспортните разходи са включени към договорената стойност между страните по вноса по чл. 35 ЗМ. Като е приел обратното съдът е допуснал нарушение при прилагане на материалноправните разпоредби на ЗМ и превратно е извършил преценката на събраните по делото доказателства, от което следва, че е направил и необосновани изводи, поради което решението му страда от посочените от касаторите пороци. Решението като неправилно на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, по силата на което жалбата на "ЗИМ" ООД срещу решение № 1850 от 21.07.2008 г. за промяна на митническа стойност на внесени стоки и установени задължения за мито и ДДС, както следва: 267 лв. мито и 939 лв. ДДС, ведно със законните лихви, считано от 15.12.2006 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Първо отделение