Решение № 1135 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2016 г.

т. 3 подават молба - декларация по образец в О. Ш. до края на предходната година. " Видно от декларация № ДК 19000040, депозирана в отдел МД и ТБО при община Ш. на 28.01.2016 г., е че дружеството "Шуменска крепост" АД чрез изпълнителния директор Е. В. С. е пропуснало срокът за подаване на молба -декларация. Ето защо и определената в АУЗД № 003596 от 20.06.2016 г. такса битови отпадъци е съобразена с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, като в случая се приема, че дружеството не е подало декларация в срок /до края на предходната година и по-конкретно - до края на 2015 г./. Органът в този случай /подадена декларация след преклузивния срок/ е в невъзможност сам да определи ТБО според количеството на отпадъците, защото органът е обвързан с тази разпоредба. Обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта в която община Ш. е осъдена да плати на "Шуменска крепост" АД сумата от 200.00 лв., представляващи разноски по делото. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 29.11.2016 г., при връчено съобщение за решението на 15.11.2016 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е посочил, че с акта таксата за битови отпадъци е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ, тъй като декларация вх. № ДК 19000040/28.01.2016 г. за определяне на ТБО според количеството отпадъци е подадена след срока по чл. 18, ал. 2, т. 1 от НОАМТЦУТОШ. Съдът е приел, че изложените от органа мотиви не дават отговор на въпроса по каква причина не е възможно да се установи количеството отпадъци, съответно защо в случая се прилага друг евентуален способ за определяне на размера на ТБО, вместо способа, посочен като първи по ред на прилагане. Органът не е обсъждал възможността за установяване на количеството битови отпадъци, генерирано от дружеството, необходимо за определяне на размера на ТБО. Действително редакцията на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Наредбата, тълкувана изолирано, би подкрепяла становището на административния орган. Нейното тълкуване обаче в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно съобразно смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б., следва да бъде съобразено с ал. 1 на чл. 18 от НОАМТЦУТОШ, както и с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Посочените разпоредби въвеждат задължителна поредност при определяне размера на ТБО. Според съда от тълкуването на цитираните по-горе разпоредби на ЗМДТ следва, че принципът е таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци, а едва при невъзможност да се установи количеството, може да се приложи вторият способ. Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ регламентира условието, при наличието на което е приложимо изключението, а именно: когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Тълкувана в контекста на изложеното, приложимостта на чл. 18, ал. 2, т. 4 от НОАМТЦУТОШ е обусловена от невъзможността да се определи количеството отпадъци, въпреки предприетите от административния орган действия или при наличие на някоя от останалите хипотези, разписани в нормата. В конкретния случай, нито в обжалвания АУЗД и потвърждаващото го решение, нито в хода на съдебното производство, административния орган не сочи наличие на обективна пречка за установяване на количеството битови отпадъци, генерирани от дружеството, респективно не представя доказателства, че същото не е установимо. Напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че до 2016 г. дружеството е подавало декларация за определяне на размера на ТБО според количеството отпадъци. Въз основа на декларация с вх. № ДК 19004250/23.12.2014 г. в имота е разположен 1 брой съд за отпадъци с обем 1 куб. м. и на дружеството е определена ТБО съобразно заявеното в процесната декларация и Решение № 782 по протокол № 44 от 28.01.2011 г. на Общински съвет - Ш. относно определяне размера на ТБО в община Ш. (приложимо и за 2016 г., предвид липсата на друго решение, с което до края на предходната година Общински съвет - Ш. да е определил размера на ТБО и на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ). За 2016 г. дружеството е подало декларация на 28.01.2016 г. с вх. № ДК19000040, за определяне на размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци - един брой контейнер с обем 1 куб. м. Действително декларацията не е подадена в срока по чл. 18, ал. 2 от НОАМТЦУТОШ, но отразените в нея обстоятелства дават информацията, необходима да се определи размерът на ТБО според количеството отпадъци. По делото не се твърди, че предприятието е декларирало по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове. В хода на съдебното производство са събрани и нови доказателства, установяващи, че и през 2016 г. дружеството ползва същият по обем съд за битови отпадъци. В тази насока са констатациите на вещото лице, както и протокол от 06.10.2016 г., обективиращ резултати от извършена проверка от служители на община Ш. и на "РТК" ООД. Видно от тези доказателства, при направен оглед на място е констатирано наличие на един брой контейнер тип "бобър", разположен срещу портала на дружеството. При това положение, количеството отпадъци може ясно да се установи, така както е посочено в декларациите и същото съответства на реално предоставената услуга. Наличието на стандартизиран съд за битови отпадъци, предоставен за ползване от дружеството, както и предвид факта, че честотата на извозване на този съд и цената за един куб. метър отпадъци са регламентирани съответно със заповедта на кмета и Решение № 782 по протокол № 44 от 28.01.2011 г. относно определяне размера на ТБО в община Ш. за 2011 г., обосновават възможността за определяне на количеството отпадъци, респективно за прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. С оглед изложеното съдът е приел, че не е налице условието за приложение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, т. е. за приложение на изключението при определяне размера на таксата за битови отпадъци. Изложил мотиви, че изчисляването на размера на ТБО пропорционално върху данъчната оценка на имота на практика превръща таксата в имотен налог, което противоречи на същността на таксата като заплащане за реално предоставена услуга. Неспазването на установената поредност при определяне размера на ТБО води до нарушаване на принципа, разписан в чл. 8, т. 3 от ЗМДТ за постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съдът приел, че дължимият от дружеството размер на ТБО за 2016 г. по отношение на недвижим имот с партиден номер 127015682130, находящ се в гр. Ш., бул. М. ..№..., следва да се определи според количеството битови отпадъци, посочено от дружеството в подадените декларации вх. № ДК 19004250/23.12.2014 г. и вх. № ДК 19000040/28.01.2016 г., а именно - количеството отпадъци в съдове за битови отпадъци - 1 брой контейнер с вместимост 1 куб. м. Мнозинството от касационния съдебен състав намира решението за неправилно.