Решение № 166 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г.

Решение № 166 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 465/21.II. 2008 г. на З. И. В. и Б. Д. В., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд /КОС/ от 11.II.2008 г. по в. гр. д. № 456/2007 г. В жалбата са изложени съображения за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност по съществото на спора, като се иска отмяна на решението и произнасяне от ВКС по всички 15 пункта по въззивната жалба на касаторите. Ответникът по касационната жалба В. И. Б. от не е заявил становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С решение № 1721152 РС Дупница е отхвърлил предявените от Б. Д. В. и З. И. В. срещу В. И. Б. искове за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на * ид. част от апартамент № * със застроена площ 74.72 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], и на мазе на основание съдебна спогодба от 27.I. 1992 г. по гр. д. № 775/1995 г. и извършено по нея парично уравнение на дела на ответника чрез заплащане по време на брака между ищците, отменен е констативен нот. акт № **/199*г. в частта, с която З. В. е признат за собственик на ? ид. част от посочения имот, и в тежест на ищците са присъдени разноски. Така постановеното решение в срок е обжалвано от З. и Б. В. с въззивна жалба вх. № 862/12.III.2007 г., в която оплакванията са изложени в 15 пункта. Въз основа на тази жалба е образувано гр. д. № 456/2007 г. С решение № 381 от 17.V.2007 г. по гр. д. № 1152/2005 г. Дупнишкия РС е оставил без уважение искането на касаторите за допълване на постановеното по делото решение № 172/01.III.2007 г. "с непроизнасяне на съдия К.. А. по искането на З. и Б. Д№ РС да вземе предвид, че със свое решение № 201/14.V. 1999 г. петчленен състав на ВКС се е произнесъл със свое тълкуване на чл. 19 от СК - е признал, че апартаментът на [улица] Д. е СИО на З. и Б. на база парично уравнение в Д. Д. на бившия имотен дял на бившия съсобственик В. Б. ". Срещу това решение не е постъпила въззивна жалба от В. С атакуваното в настоящото производство решение по гр. д. № 456/2007 г. КОС е оставил в сила решението на Дупнишкия РС № 381 от 17.V.2007 г. по гр. д. № 1152/2005 г., въпреки липсата на въззивна жалба срещу него, като не е разгледал и не се е произнесъл по предмета на въззивното дело - въззивната жалба на З. и Б. В. вх. № 862/12.III.2007 г. срещу решението на Д. № 172/01.III.2007 г. по гр. д. № 1152/2005 г. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваният съдебен акт е недопустим, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по непредявено искане /неподадена въззивна жалба/. Ето защо и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 218ж ал. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на КОС за произнасяне по въззивната жалба на З. и Б. В. вх. № 862/12.III.2007 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,