Решение № 11102 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2019 г.

Решение № 11102 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Йовков, едноличен търговец с фирма ЕТ "АПК-Копривщица - Л. Йовков", чрез процесуалния му представител адв. Д. Семерджиева, срещу решение № 439 от 26.03.2019 г. по адм. дело № 842 по описа за 2018 г. на Административен съд - София област. С него е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо № 02-230-2600/3309 от 03.02.2018 г. на зам. изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам. изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано по реда на чл. 213 а от АПК писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт М. Димитрова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било уведомително писмо № 02-230-2600/3309 на зам. изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Същото е постановено по повод заявление от 11.05.2015 г. за подпомагане с УИН 23.26.0515/74814 за кампания 2015 г. по Схеми и мерки за директни плащания, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за специално плащане за култура - памук (Памук), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13. 1/НР1) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13. 2/НР2). По СЕПП е заявил общо 79 парцела, описани по номера на БЗС с обща площ от 182. 05 ха, по СПНДП - 1. 4 ха, по Мярка 12/Натура 2000 - 180. 78 ха, по НР1-180. 15 ха, по СПП - 30 ха. С обжалваното писмо е извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, като с оглед на декларираните от заявителя данни и след извършени проверки в Интегрираната схема за администриране и контрол (ИСАК), административни проверки и такива на място са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, съгласно Таблица 1. За тях е иззвършено намаляване или отказ за финансиране от ДФ "Земеделие", на основание чл. 43, ал. 4 от Закон за подпомагане на земеделските производители и чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПЗСР) за периода 2014-2020 г. По СЕПП е оторизирана сума в размер на 18 486. 79 лв.; по Подмярка 13. 1/НР1-Компенсаторни плащания в планински райони сумата е 15 008. 92 лв.; по СПП сумата е 4 524. 03 лв.; по НР1- 21 176. 79 лв. и по ЗДП - 19 877 лв. Констатирано е от административния орган наличието на двойно заявени площи, като и при извършена проверка от Регионален технически инспекторат (РТИ) - В. Търново при ДФ "Земеделие" са установени и такива площи, които земеделският производител не стопанисва. В мотивите на обжалваното решение съдът е изложил подробно фактическата обстановка по спора, като е обсъдено подробно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание от 24. 0102019 г. При това съдът последователно е обсъдил т. н. двойно деклариране и от друго лице, освен от заявителя, като е посочил конкретно, според таблицата и дадените обяснения към нея, за кои Блокове на земеделско стопанство (БЗС), с номер, местонахождение и в конкретен размер това е станало и кои са тези лица, а именно И. Кривиралчев, Д. Радоев, Д. Ватахов, Р. Ватахов и Ф. Шкодров. Посочил е и в чия полза това застъпване е разрешено според установено основание за държане на тези площи и конкретно изисканите договори за наем от тези лица и от заявителя. Също така се е позовал на експерта и по повод установено наддеклариране, както и направен отказ от едноличния търговец - жалбоподател. Общият размер на застъпените площи е 23. 88 ха, от които 3. 96 отказани от него. Има констатирани недопустими площи при извършени проверки на място от РТИ по СППП и по Натура 2000 (мярка 12), като вещото лице дава заключение и по тях. В обобщение по повод заключението съдът е изложил установеното от него и в административното производство по всяка една конкретна мярка и схема, за които заявителят е кандидатствал, като е посочил какъв е размерът на заявената площ, на допустимата площ, наддекларираната площ и оторизираната площ. Посочва и размерът на подпомагане по всяка една от мерките и схемите, за които земеделският производител е кандидатствал, определен от експерти и този, определен от административният орган, като е налице съвпадане. Също така са обсъдени и приетите писмени доказателства в производството пред него. От правна страна съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискващата се писмена форма и при спазване изискванията за съдържанието му, с оглед на чл. 59, ал. 2 от АПК и конкретно на т. 4 от разпоредбата относно наличието на фактически и правни основания за издаване на административния акт. Съдът правилно се е позовал и на ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, възприема изцяло изложените от административния съд съображения. Правилно съдът е посочил, че според заключението на експерта общият размер на недопустимата площ, установен от административния орган след извършените административни проверки е правилно изчислен от него и наложените с уведомителното писмо редукции са в съответствие с нормата на Член 58 от Регламент /Е0/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /Е0/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 14.07.2014 г., на чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306 на комисията от 17.12.2013 г., на извършените административни проверки, на уведомяването на земеделския производител за установените застъпвания, в резултат на което е представил договори за наем, съдът е направил извод относно законосъобразното развитие на административното производство. Правилно съдът е приел за неоснователно и възражението относно неправилното ценене на представени договори за наем според реда на вписването им от административния орган, понеже в производството пред него не се разрешава спор относно държането на съответния имот, а при констатирано двойно заявяване прилага санкция. Конкретно и точно е обсъдено и възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяване на заявителя за извършена конкретна проверка на място и съставяне на контролни листове. Нарушението очевидно е допуснато, но същото не представлява съществено доколкото правото на защита на заявителя не се ограничава до такава степен, че да не може да бъде упражнено. Обжалваното решение, с което е прието, че оспореният административен акт, с който е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП, Натура 2000 (мярка12), НР1 и ЗДП на заявителя е законосъобразен, се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,