Решение № 14643 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2020 г.

Решение № 14643 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение № 769/15.04.2020 г. по адм. д. № 507/2020 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Н. Бамбова лично и като законен представител на К. Караджова и на Т. Караджова в писмен отговор чрез техния процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Бамбова лично и като законен представител на К. Караджова и на Т. Караджова срещу заповед № 180 А2040 от 31.08.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е отказано допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ (подробен устройствен план, план за регулация и застрояване) за урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-1020235, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности, УПИ VIII-1020235, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности и УПИ IХ-1020235, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности, поземлени имоти (ПИ) с идентификатори № 56784.533.906, № 56784.533.908 и № 56784.533.910, район "Южен", местност "кв. Беломорски", гр. Пловдив. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от посочената извадка от ОУП- Пловдив, процесните три УПИ попадат в устройствена зона "Жм1". А според извлечението от действащия ПУП, одобрен с Решение № 419, взето с протокол № 30 от 04.11.2010 г. на ОбС- Пловдив, трите процесни УПИ се намират в кв. 56, за който е отредена устройствена зона "Жм" (жилищна) по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7), с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м), съгласно чл. 16, т. 1 от Наредба № 7. Според предвижданията на действащия ПУП, за трите процесни УПИ са предвидени устройствени показатели- височина 3 (етажа) 10 м., плътност на застрояване (Пзастр.)? 60%, интензивност на застрояване (Кинт) 1, 2, озеленяване (Позел) 40%, свободно като начин застрояване. От своя страна, в предложението за изработване на ПУП-ПРЗ са посочени устройствени показатели за проектните 3 УПИ (УПИ VII-533. 960, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности, УПИ VIII-533. 961, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности и УПИ IХ-533. 965, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности), както следва: устройствена зона "Жм", височина 3 (етажа) 10 м., Пзастр. 60%, Кинт 1, 2, свободно като начин застрояване, няма посочен показател Позел. Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че процесното заявление с предложение за изменението на действащия ПУП е в съответствие, както с предвижданията на ОУП- Пловдив, така и с правилата и нормите по устройство на територията, установени от нормите на ЗУТ и Наредба № 7. Следователно, като постановява отказ да бъде допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ по заявлението на жалбоподателите, кметът на община Пловдив издава акта си в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7. Вярно е, че според доказателствата по делото в УПИ IX-1020235 (ПИ с идентификатор № 56784. 533910) е построена двуетажна жилищна сграда, за която по делото не са представени строителни книжа, респективно налице са данни за незаконно изпълнен строеж, но това обстоятелство следва да бъде съобразено в рамките на процедурата по изготвяне и евентуалното одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, за чието развитие е задължително издаването на заповед, с която се допуска изработването на проект за изменение на плана. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за предвидените устройствени показатели по действащите ОУП и ПУП-височина, плътност на застрояване, интензивност на застрояване, озеленяване и начин на застрояване свободно. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за съответствие на предложението за изменение на действащия ПУП както с предвижданията на ОУП, така и с правилата и нормите по устройство на територията, установени в ЗУТ и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е законосъобразен. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Видно от обстоятелствената й част, отказът е обоснован с това, че се изменя дворищнорегулационната линия на УПИ IХ-1020235, за жилищно строителство и общественообслужващи дейности, в което има застрояване и не са представени строителни книжа, с което се нарушава разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. За наличието на посоченото правно основание административният орган не е посочил никакви фактически обстоятелства. В случая липсват каквито и да са мотиви за това с колко, как и в каква посока се изменя дворищнорегулационната граница на УПИ IХ-1020235 за жилищно строителство и общественообслужващи дейности и как това създава предпоставки за узаконяване на незаконно построените в урегулирания имот сгради. Мотиви не се съдържат в преписката и изводи за приложението на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ не могат да се направят нито от приложените скици-проекти, нито от заключението на вещото лице. Поради това заповедта е лишена от фактически основания, а законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. От тях произтича правото на органа да постанови съответния акт на посочено правно основание. Липсата на фактически основания сочи на незаконосъобразност на обжалваната заповед, в какъвто смисъл е и крайният извод на съда. От приложената по делото преписка /планово-техническо задание/ е видно, че желанието на заявителите е регулационните граници на новообразуваните имоти да са по реално съществуващи ня място огради. Така формулираното заявление за изменение на ПУП не се съдържа като основание в разпоредбата на чл. 134 ЗУТ, нито на пар. 8 ПЗРЗУТ. Вярно е, че не е необходимо заявителите да посочат конкретно основание за искането за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, но административният орган е следвало да изясни волята на заявителите при какви фактически обстоятелства се претендира допускането на изработване на проект за изменение на ПУП. Промяна на регулационната граница по съществуващи на място огради не се съдържа като фактическо обстоятелство в хипотезиса на никое от посочените основания в чл. 134 ЗУТ за изменение на ПУП, нито в разпоредбата на пар. 8 ПЗРЗУТ. Така административният орган е постановил обжалваната заповед, без да е изяснил фактите и обстоятелствата по заявлението, с което е сезиран. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат претендираните разноски, тъй като доказателства за направени такива пред касационната инстанция не са представени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,