Решение № 7650 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2016 г.

Решение № 7650 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. В. П. от гр. С., чрез процесуален представител против решение № 701 от 17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 134/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-01-11/23.01.2016 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 4910110089/28.09.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Б.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Б. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Б. е отхвърлена жалбата на Д. В. П. против Решение № 2153-01-11/23.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 4910110089/28.09.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Б.. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, правилно е определена пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 8 КСО /в приложимата редакция/, тъй като за определяне действителния размер на пенсията по чл. 70 от КСО, е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето. А в случая жалбоподателят не разполага със заверена осигурителна книжка, респ. няма вписан осигурителен стаж за периодите 1.08.2001 г. - 31.12.2001 г. и 1.08.2002 г. - 18.08.2005 г. Предвид това, че лицето не може да представи заверена осигурителна книжка, пенсионният орган правилно и законосъобразно според съда не е зачел осигурителния стаж за посочените периоди и е приел, че не са налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер поради непредставяне на изискуемите документи и в частност на заверена осигурителна книжка. Именно във връзка с тези изводи съдът е отхвърлил подадената пред него жалба като неоснователна. Решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Д. В. П. е подал до директора на ТП на НОИ - Б. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-01-177/20.07.2015 г. С разпореждане 4910110089/28.09.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 3 от КСО пожизнено, определена в минимален размер, при зачетен осигурителен стаж от трета категория 36 години и 6 месеца и 1 ден. В мотивите на разпореждането е посочено, че пенсията за осигурителен стаж и възраст се отпуска в минимален размер - без доход, тъй като лицето не е представило заверена осигурителна книжка за периодите 1.08.2001 г. - 31.12.2001 г. и 1.08.2002 г. - 18.08.2005 г. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 2153-01-11/23.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Б.. Административният орган е приел, че след дадените указания за представяне на документи, оспорващият - Падежки, не е представил заверена осигурителна книжка за периодите 1.08.2001 г. - 31.12.2001 г. и 1.08.2002 г. - 18.08.2005 г., поради което следва да му се отпусне пенсия в минимален размер. Мотивирайки се е, че пенсията не може да се определи в действителен размер, тъй като по вина на Падежки не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО. Установено е по делото, че за периодите 1.08.2001 г. - 31.12.2001 г. и 1.08.2002 г. - 18.08.2005 г. Падежки не е представил заверена осигурителна книжка, респективно доказателства за внесени осигурителни вноски. В този смисъл е и заявеното от него пред касационната инстанция. Съобразявайки фактите по спора, административният съд необосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж са налице пречки да изчислят ЛПОСВ в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 от КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Падежки правилно не са зачетени периоди. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Р. Б. е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи. Правилото възведено в разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е ясно - индивидуалният коефициент индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Именно в тази връзка следва да се приеме, че след като на жалбоподателя е признат осигурителен стаж от трета категория 36 години 6 месеца и 1 ден, то несъмнено по отношение на него е налице доход, върху който са внесени осигурителни вноски и върху който следва да се изчисли индивидуалния коефициент на Падежки по чл. 70, ал. 3 от КСО. При това положение, за жалбоподателя безусловно е приложим реда за определяне размера на пенсията регламентиран в чл. 70 от КСО, който е бил игнориран от пенсионния орган. Обстоятелството, че Падежки не е внесъл дължимите от него осигурителни вноски за посочените по-горе периоди, има за последица незачитане на тези периоди от време за осигурителен стаж, но не може да послужи като основание за определяне на пенсията му в минимален размер. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Д. П. е достатъчен, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което и е сторено с разпореждането от 28.09.2015 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ. След като зачетения осигурителен стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. С оглед изложеното настоящият състав приема, че е налице касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и решението следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" в частта относно определяне на пенсията в минимален размер, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 600 лв., представляващи изплатени в брой адвокатски възнаграждения, от които 400 лв. - за първата инстанция и 200 лв. - за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение