Решение № 15578 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2012 г.

Решение № 15578 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2012 г., II о., докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 368/17.07.2012 г. постановено по адм. д. № 391/2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-СЦР - 08/19.03.2011 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж на "Двуетажна сграда ", находяща се в ПИ 055001, м."Хисаря", землището на с. Горско Косово, община- Сухиндол като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът РДНСК - Северен централен район чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведеното оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. и с чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличието на незокенен строеж " Двуетажна сграда", констатиран с констативен акт № 2 - ДД/05.01.2011 г., чийто констатации не са опровергани, както в хода на производството пред административния орган, така също и пред съда с други доказателства. Установено, че строежът е извършен в нарушение на изискванията на ЗУТ, респективно на тези от ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), действащи към периода на изграждането му /1997-1999 г./. Липсват доказателства за проведена процедура по реда на § 183 и § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /2003 г./, както и не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Освен че годината на построяване на сградата не изпълва нормативните изисквания за претендираната търпимост, за имота, който спада към ДФГ-ЧДС не е налице и подробен устройствен план. След като строежа е извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и чл. 55 ЗТСУ /отм./, действал към момента на извършването му, законосъобразни са съображенията за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и законосъобразно и наредено неговото премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки тази фактическа обстановка и изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведено с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение