Решение № 9829 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2661/2024 г.

П. Д. В. е подала касационна жалба срещу решение 32 от 08.01.2024г. по адм. дело 224/2023г. по описа на Административния съд Шумен, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Варна искове: за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на време, психически стрес, неудобство, страх и ужас, считано от 14.08.2023г.; за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 лева, причинени от издадени от издаден незаконосъобразен административен акт и действия на длъжностни лица. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат изцяло и да се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна не е взела становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че на 13.08.2023г., около 1, 40 часа, в град Провадия, на П. Д. В. бил съставен акт за установяване на нарушение. С акта било установено, че в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от Закона за движение по пътищата, че В. е управлявала собствения си лек автомобил марка Фолксваген модел Голф с peг. [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта 0,55 на хиляда, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510. След извършване на химическа експертиза по газхроматографски метод в кръвната проба на П. В. била установена концентрация на етилов алкохол 0,44 на хиляда. Въз основа на заповед 23-0324-000141/13.08.2023г., издадена от младши автоконтрольор при Районно управление - Провадия към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, на основание чл.171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, по отношение на управлявания от ищцата лек автомобил била приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца. Със заповед 23-0324-000142/14.08.2023г. на началник група при Районно управление - Провадия Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна на П. В. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за срок от осемнадесет месеца. Впоследствие със заповед 324з-475/17.11. 2023г. и заповед 324з-342/21.08.2023 г. били отменени поради отпаднало основание, тъй като установената чрез кръвна проба концентрация на алкохол в кръвта на водача била под 0, 5 на хиляда. За извършването на експертизата на кръвна проба ищцата заплатила по сметката на Областната дирекция на вътрешните работи-Варна сумата 80 лева. С мотивирана резолюция 23-0324-М000105/21.08.2023г. на началник-група в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Варна административнонаказателното производство, образувано срещу П. В. било прекратено. Административният съд приел, че при налагане на принудителни административни мерки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и задължително трябва да наложи мярката. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 и т.2а се прилагат с писмена заповед от ръководителите на служби за контрол по този закон или от оправомощени от тях лица. Заповедта подлежи на обжалване пред съд, но в случая такова не било предприето от ищцата, тъй като заповедите били отменени служебно поради отсъствието на административно нарушение. Според изложените от съда мотиви, не били установени незаконосъобразни административни действия, макар прилагането на наложените принудителни мерки безспорно да е причинило неудобства за ищцата, която не можела да ползва превозното средства за определен период от време. Същевременно тя не ангажирала доказателства за твърдените от нея неимуществени вреди. При отсъствието на елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика, както и при точно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал е прецизно приложимите правни норми и е направил съответстващи на доказателствата и закона фактически и правни изводи. Законосъобразно е прието, че действията на полицейските служители, които спрели управлявания от ищцата лек автомобил и са извършили проверка на място на водача за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, са правомерни. Съгласно чл.174, ал.4 ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно разпоредбите на чл. 2, 3 и 3а от Наредба 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Ищцата е оспорила показанията на техническото средство, поради което й е била дадена възможност за извършване на химическо лабораторно изследване, за което е направила разходи. Тъй като техническото средство, с което е била тествана П. В., е отчело наличието на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, по отношение на автомобила и на водача са приложени предвидените в закона принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на МПС и временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. За осигуряване на безопасността на движението наложените принудителни административни мерки подлежат на предварително изпълнение (чл.172, ал.6 ЗДвП) или прилагането им започва незабавно, в конкретния случай - преди излизане на резултата от кръвната проба на ищцата. При положение, че сочените в исковата молба като източник на вреди административни актове и административни действия са законни, няма основание за търсене на имуществена отговорност от държавата съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Доказано е, че ищцата е управлявала моторно превозно средство след употреба на алкохол, макар и с по-ниска концентрация от тази, при която се ангажира отговорността на водача. Именно това е станало причина за образуването на административното производство и за възникването на твърдените от нея неудобства и притеснения. Постановеното решение, с което са отхвърлени предявените от П. В. искове е правилно и следва да се остави в сила, като разноските на жалбоподателката остават за нейна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 AПК Върховният административен съд