Решение № 6821 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2012 г.

Решение № 6821 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Терзиев, действащ в качеството му на процесуален представител на "МС 2009" ЕООД, срещу решение № 4118 от 17.07.2012 г. на Административен съд София-Град, Първо отделение, постановено по адм. дело № 4177 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата срещу решение за отказ № М47-0515/7.02.2012 г. за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на началника на Митница Столична. В касационната жалба са обосновани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - Началникът на Митница Столична, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и правилността на решението на релевираните отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна по делото, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е било решение за отказ № М47-0515/7.02.2012 г. за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на началника на Митница Столична. Същото е издадено по повод заявление с вх. № М 470515/28.04.2010 г. на митница Столична, с приложени към него документи, за издаване на ново разрешение за търговия с тютюневи изделия. При проверка на представените документи е констатирана нередовност по повод на част от документите, а именно по чл. 90а, ал. 2, т. 5 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) - наличие на ликвидни и изискуеми митнически задължения, които от своя страна са пречка за издаване на ново разрешително за търговия с тютюневи изделия. Въз основа на тези констатации, административният орган е отказал издаването на ново разрешително. Първоинстанционният съд, след като е анализирал всички доказателства по делото е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазени административнопроизводствени правила. Административният съд е установил, че в производството по издаване на ново разрешително не са допуснати процесуални нарушения и по силата на тогава действащите разпоредби на чл. 115 (отм.) и чл. 116 (отм.) от ППЗАДС административният орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от подаване на заявлението. След като не е сторил това, съгласно чл. 116 (отм.) ППЗАДС, непроизнасянето в срок се приравнява на мълчалив отказ, който е можело да бъде обжалван още тогава. Постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е поотделно и в тяхната съвкупност всички искания и доводи на страните и е постановил правилно решение в съответствие с нормативната уредба. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба относно задължението на митническата администрация да уведоми искателя за наличие на ликвидни и изискуеми митнически задължения и да определи срок за доброволното им изпълнение. На първо място, наличието на влезли в сила наказателни постановления е било известно на жалбоподателя, поради факта, че някои от тях са с дата преди подаване на заявлението (НП № 407 от 5.01.2010 г.). Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични държавни вземания. Съгласно чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - публичните задължения се изпълняват доброволно като за тях не се изпраща покана за доброволно изпълнение. Освен това, АССГ правилно след анализ на фактите по делото, е установил, че по време на подаване на заявлението са били в сила разпоредбите на чл. 115 - 116 (отм.) от ППЗАДС. Видно е от Раздел IV от ППЗАДС, и по специално от нормата на чл. 115 (отм.) във връзка с чл. 116 (отм.), че АССГ правилно е изяснил обстоятелствата, приемайки, че непроизнасянето в срок на митническия орган е следвало да бъде оспорено от жалбоподателя като мълчалив отказ. След като не е сторил това в предвидения по чл. 116 (отм.), непроизнасянето в срок на органа е трябвало да бъде прието като отказ за издаване на желания акт. В конкретният случай, бездействието на органа и неуведомяването на жалбоподателя за наличие на ликвидни и изискуеми задължения не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила, след като е ясно регламентирано в ППЗАДС като мълчалив отказ. Забавянето на преписката от служителите на Митница Столична и данните, които са получили от регистър РЕЗМА, за наличието на неплатени наказателни постановления - НП № 407/5.01.2010 г. и НП № 298/26.05.2010 г., с които на "МС 2009" ЕООД е наложена имуществена санкция в общ размер на 4000 лв. за нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС, също не може да се приеме за процедурно нарушение, поради факта, че жалбоподателя е притежавал валидно разрешително за продажба на тютюневи изделия докато тече процедурата по издаване на ново такова. В конкретния случай, той е знаел за наличието на изискуеми и ликвидни публични задължения, но до издаване на отказа не ги е погасил като е очаквал покана за доброволно изпълнение от страна на митническата администрация. Административният съд е формулирал обоснования извод, че отказа за издаване на ново разрешително е законосъобразен, защото не са изпълнени всички материалноправни предпоставки, регламентирани в закона за това. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба относно наличието на противоречиви мотиви. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, които са съставени въз основа на фактическата обстановка и доказателствата по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решение, като валидно и допустимо и правилно, трябва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да се присъждат предвид на резултата по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение