Решение № 76 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2010 г.

Решение № 76 от 4.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - Видин, чрез процесуалния му представител юрк. Цветомира Димитрова, против решение № 90 от 27.07.2010 г., постановено по административно дело № 112 по описа за 2010 г. на Административния съд - Видин, с което е отменено писмо изх. № 29-04-318 от 23.03.2010 г. на директора на РЗОК - Видин. Оплакванията са за недопустимост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Диагностично-консултативен център № 1 - Видин" ЕООД - гр. Видин, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - Видин, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспореното от Пламена Каменова Вълчева - управител и представител на "Диагностично-консултативен център № 1 - Видин" ЕООД, писмо изх. № 29-04-318 от 23.03.2010 г. на директора на РЗОК - Видин, с което, считано от 22.03.2010 г., едностранно е прекратен договор № 29-05-245 от 02.02.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинична пътека (КП) № 131 "Екстракапсуларна екстракция при катаракта", КП № 132 "Факоемулсификация" и КП № 133 "Хирургично лечение на глаукома". В писмото е посочено, че следвало да бъде започната процедура по прекратяване на договора, тъй като д-р Елисеев със специалност "Анестезиология и реанимация", който е единственият такъв специалист по клинични пътеки № 131, 132 и 133, работи в болничното заведение само по един-два часа дневно. Административният съд е извел обоснован извод, че оспореното писмо носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Прието е, че в писмото не са посочени мотиви и не са представени доказателства относно причините, поради които административният орган е счел, че "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД не отговаря на условията за сключване на договор за процесните клинични пътеки. Изведен е извод, че при издаването на процесното писмо административният орган не е изпълнил законоустановената процедура и след като липсва производство, при което да е констатирано неизпълнение на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или в НРД, е отменил писмото на директора на НЗОК. Основните доводи на касационния жалбоподател са, че оспореното пред Видинския административен съд негово писмо не е административен акт, а представлявало волеизявление с гражданскоправен характер на изправната страна по договор до неизправната страна, тъй като се касаело за "облигационни взаимоотношения" и не било произвело правно действие, поради което жалбата срещу него била процесуално недопустима. В тази връзка оплакванията на касатора за недопустимост на съдебното решение не се споделят от Върховния административен съд. Първоинстанционното съдебно решение е правилно. Оспореното писмо несъмнено представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на същия кодекс. С този акт окончателно е установено чрез волеизявление на административен орган (§ 1, т. 1 от ДР на АПК), овластен по силата на НРД, настъпването на неблагоприятен юридически факт, от който непосредствено се засягат права и законни интереси на регистрирано като лечебно заведение търговско дружество. Правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ възникват по силата на двустранно подписан договор, но страните по него не са равнопоставени. При сключването на индивидуални договори с изпълнителите НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право. Индивидуалният договор за финансиране на изпълнителя на медицинска помощ от НЗОК има едностранен и типов характер. Договорът се предлага едностранно и липсва възможност за изменянето му. Съгласието на изпълнителя се изразява чрез подписването на готов едностранен акт, наречен "типов договор". Процедурата за сключване на индивидуалния договор включва заявление на изпълнителите с приложени документи, които здравната каса проверява и сключва или отказва сключването на този договор, т. е. производството по сключването на договора се предхожда от административно производство, финализирано с акт на директора на касата. Налага се изводът, че при сключване, изпълнение и проверка на договора правоотношенията между двете страни се регулират с властнически метод, а не чрез метода на равнопоставеност. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло от Върховния административен съд. Неоснователни са развитите доводи на касатора, че писмото имало "чисто и просто уведомителен характер". В правната действителност касационният жалбоподател всъщност е постановил друг правен резултат (прекратяване на договора), а не този, който обяснява в касационната жалба (уведомление/предизвестие за прекратяване на договора), и правилно административният съд е отменил издаденото от него писмо. НРД 2006 прави разграничение между прекратяване на индивидуален договор с изпълнител на СИМП (съответно без предизвестие и с предизвестие) на основанията, посочени в чл. 88 и 89, и прекратяване на договор в резултат на наложена санкция по реда на глава двадесет и първа и глава двадесет и втора. Във всички хипотези за прекратяване на договора с изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) наличието на определени фактически основания е задължително. В настоящия случай решението на първоинстанционния съд възстановява правната сигурност в договорните отношения между НЗОК и лечебното заведение, разколебана от действително изразеното от касационния жалбоподател волеизявление за прекратяване, а не за предстоящо прекратяване на договора между тях. Писмото е на основание чл. 88 от НРД и логически противоречиво е да се прекратява договорът без предизвестие, а в същото време да се отправя уведомление, че договорът ще бъде прекратен със задна дата. Практическото значение на предизвестието за прекратяване на договор в класическия смисъл се състои в това на неизправната (хипотетично) страна да бъде дадена възможност да регулира поведението си така, че да изпълнява договорните си задължения. Предизвестието за прекратяване на договора има уведомителен характер и с него се поставя началото на процедурата по прекратяване на договора. В този смисъл обосновано е прието от съда, че липсва каквото и да било административно производство по издаване на оспорения акт, т. е. съществено са нарушени административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Волеизявлението за прекратяване на договора има властнически (управленски) санкционен характер. То безусловно слага край на договорните отношения, особено по начина, по който е направено в процесния случай с отмененото от административния съд писмо на касационния жалбоподател. Като правно основание в оспореното писмо е посочен чл. 43, ал. 1, т. 3 от индивидуалния договор, който възпроизвежда буквално разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД 2010 и създава правомощие за НЗОК да прекрати едностранно без предизвестие договора с изпълнителя на медицинска помощ, в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или в НРД. В писмото се твърди, че прекратяването на договора с "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД е във връзка с писмо на директора на НЗОК - София, в което било посочено, че при извършена съвместна проверка на експерти на ЦУ на НЗОК и РЗОК - Видин, в лечебното заведение и след проверка на досието били констатирани обстоятелства, от които бил направен извод, че въпросното лечебно заведение не отговаряло на условията за сключване на договора. Както правилно е приел административният съд, в хипотезата на чл. 88 от НРД "прекратяване на договор" се извършва при спазване на процесуалните правила на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, а в настоящия случай безспорно е установено, че такава проверка от финансови инспектори и лекари контрольори за осъществен контрол по изпълнението на конкретния договор с "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД не е извършвана. Като е приел, че липсва производство, при което да е констатирано неизпълнение на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или в НРД по смисъла на чл. 88, т. 3 от НРД, и след като в случая текстът не би могъл да намери приложение, административният съд е извел обоснован извод, че договорът на лечебното заведение е прекратен незаконосъобразно. Съдът правилно е констатирал нарушение на процедурата по прекратяване на договора между НЗОК и "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД с оглед неизвършването на такава, предхождаща издаването на административния акт - не били събирани доказателства от административния орган, че лечебното заведение не отговаря на изискванията за оказване на болнична помощ по въпросните клинични пътеки, не било доказано, че е налице само един анестезиолог, както и че той бил на допълнителен трудов договор, а не на основен, че липсвали други специалисти анестезиолози в лечебното заведение. Обосновано е прието, че непосочването на мотиви относно прекратяването на договора съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Следва да бъде споделен и изводът на административния съд, че процесното писмо не съдържа ясни мотиви по отношение на какви точно условия за извършване на дейността - предмет на договора, установена в нормативен акт или НРД, не е отговаряло лечебното заведение. Само от общата констатация относно специалиста анестезиолог в писмото на директора на НЗОК и от изслушването на доводите на процесуалния представител на административния орган в съдебното заседание пред първата инстанция би могло да се направи предположение, но то не е достатъчен мотив за прекратяване на договора, а и, както основателно е приел решаващият съд, това е следвало да бъде изяснено преди прекратяването, а не впоследствие, чак в съдебното заседание. При това фактическо положение следва изводът, че постановеното от Видинския административен съд решение, с което оспореният акт е отменен поради материална незаконосъобразност, е правилно. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не се установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,