Решение № 7407 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2016 г.

Решение № 7407 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. Б. К." ЕООД против решение № 7011/13.06.2016 г., постановено по адм. д. № 9735/14 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ, изх. № 04-15-673/02.07.2014 г. на министъра на финансите за издаване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 1 726 010 главница и 476 769,52 лихва при условията начл. 186 ДОПК. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От съдържанието на обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Касаторът иска присъждане на разноски. Ответникът в касационната жалба - министърът на финансите и представител на държавата съгласно чл. 31, ал. 1 ГПК чрез своя процесуален представител- юрк. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия в делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според становището на прокурора, съдът правилно е приложил закона и е постановил правилно решение. Прокурорът споделя становището на съда, че актът е издаден от компетентен орган в необходимата форма. Представителят на ВАП не споделя възражението на касатора, че оспореният акт е издаден извън срока по чл. 185, ал. 4 ДОПК, тъй като този срок е неприложим в настоящата хипотеза. Прокурорът не е съгласен и с възражението на касатора за нарушение на чл. 17 ДОПК, посочвайки, че жалбоподателят е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и в съдебно заседание. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Не се споделя възражението на ответника в касационното производство, за нередовност на касационната жалба поради липса на реквизитите по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК-посочване на касационните основания. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се извлекат поддържаните касационни основания, които както се посочи по-горе са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Отделно от това, дори касационната жалба да бе бланкетна и да е останала такава и след указанията на съда за посочване на конкретните пороци на обжалваното решение, то касационната инстанция по силата на закона - чл. 218, ал. 2 АПК е задължена да провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния съдебен състав на ВАС е било решение (отказ) по чл. 185, ал. 5 ДОПК на министъра на финансите за разсрочване на дължимо публично задължение, определено със заповед № РД-285/06.04.2007 г. на министъра на околната среда и водите, в общ размер на 1 966 691,84 лв., от които 1 282 585,29 лв. главница и 684 106,55 лв. лихви към 20.05.2014 г. за период от три години. За да издаде отказа, министърът на финансите е преценил, че не са изпълнени част от кумулативните условия на закона. От мотивите на отказа, става ясно, че като неизпълнени са преценени предпоставките на чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК и чл. 183, ал. 8, т. 3 ДОПК. Посочено е, че от представената справка от дружеството, коефициентът за финансова автономност на дружеството за предходните три години е различен от изискуемия се по Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток, приета с ПМС № 85/17.04.2006 г., както и липсвали изчислени коефициенти за периода на исканото разсрочване. Също така, министърът на финансите е посочил, че липсвали данни, че дружеството няма публични задължения към други органи, извън НАП, както и данни за всички задължения към частни кредитори и лихвите към тях. Върховният административен съд с обжалваното решение е приел, че отказът е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата се форма за това, както и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в отказа, вкл. е преценил като обосновани и верни изводите на административния орган за липсата на част от кумулативните предпоставки на закона, за допускане на разсрочването. Относно документите, които жалбоподателят е представил с жалбата си, съдът е приел, че те са с дата -17.07.2017 г. и не доказват рентабилност на дружеството. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно и допустимо. Решението е и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното решение липсва обсъждане на множество обстоятелства, наведени с жалбата до съда. По своята същност, това оплакване е за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Според касационния съдебен състав, нарушение, допуснато от съда ще е налице, тогава когато обстоятелството, което е посочено от жалбоподателя, но е останало необсъдено от съда, е от съществено значение за разрешаването на възникналия спор. В конкретния случай обаче това не е така. Едно от възраженията на жалбоподателя, останало необсъдено от първоинстанционния съдебен състав е, че писмото до него не съдържа изрично посочване на вида на акта. Без значение за характера на оспорения акт е обстоятелството, как е назован той и дали въобще е наименован по някакъв начин. От значение за преценката, дали той засяга права и интереси, и/или създава задължения е неговото съдържание. В този смисъл несъществено за спора е било оплакването на жалбоподателя, че оспореният отказ не съдържал изрично посочване на вида на акта, поради което съдът не е допуснал нарушение, като го е оставил необсъдено. В конкретния случай, съдът не е допуснал нарушение и с необсъждане на възражението на жалбоподателя, че органът е допуснал нарушение на чл. 17 ДОПК като не му е указал и дал възможност да попълни преписката с липсващите доказателства. Отказът на министъра на финансите е обоснован, както с липсващи документи за някои от кумулативните предпоставки на закона, така и с непокриване на нормативноустановените критерии за финансова автономност. Същественото в случая е, че именно тази втора констатация на администратвния орган не е опровергана при оспорването на административния акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не обсъдил възражението му, че отказът е издаден извън преклузивния срок за това. Съдът е преценил жалбата, с която е сезиран като допустима. Следователно, прието е, че по искането на дружеството за разсрочване на задължението му, министърът на финансите е издал валиден изричен отказ. В противния случай, съдът би стигнал до извод за недопустимост на обжалването, тъй като предвид разпоредбата на чл. 185, ал. 6 ДОПК, съдът би приел, че по искането е формиран мълчалив отказ, който е влязъл в сила. Първоинстанционното решение е правилно и по същество. Условията за допускане на отсрочване или разсрочване на публични задължения са предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ДОПК. Едно от тези кумулативни условия е - длъжникът да докаже определени стойности на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване. Границите на тези коефициенти са установени в Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представените доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток (наричана за краткост по-долу Наредбата). В конкретния случай, административният орган е установил в оспорения акт, че коефициентът за финансова автономност за двете предходни години и за годината, в която е подадено искането се отклоняват от границите съгласно Наредбата. Тази констатация на органа не е опровергана от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване на акта. Липсата на една от посочените в закона кумулативни предпоставки е пречка за допускане на исканото разсрочване. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, въз основа на обосновани изводи и при правилно приложение на материалния закон. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд