Решение № 3795 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2017 г.

Решение № 3795 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 6 от 11.01.2017 г., постановено от Административен съд-Я. по адм. д. № 124/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден изцяло оспорения административен акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от процесуален представител - юриск. Иванова релевира доводи за неоснователност на касационната жалба от К. М. А. против същото съдебно решение, в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба К. М. А., с представено по делото писмено становище, релевира доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно в обжалваната част от изпълнителния директор на ДФЗ да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за касационното производство. Подадена е и касационна жалба от К. М. А., чрез процесуален представител адвокат И. А. против решение № 6 от 11.01.2017 г., постановено от Административен съд-Я. по адм. д. № 124/2016 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 03-РД/1094 от 25.03.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и за неправилност на първоинстанционното решение и в частта, с която е осъдена жалбоподателката да довнесе държавна такса по сметка на съда в размер на 1690 лв. на основание чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ. Прави искане за присъждане на разноски, направени за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", поради което предлага обжалваното решение в тази част като неправилно да бъде отменено. На следващо място счита касационната жалба на К. А. за неоснователна. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбите е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване от К. М. А. на заповед № 03-РД/1094 от 25.03.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, в която са отказани за финансиране следните разходи: разходи за Т. S., модел P. C. 6140 Comfort на обща стойност по проекта 200 374.78 лв., от които неодобрени в размер на 71 028.22 лв., разходи за Т. P., модел Orion V 7=95 AR REV на обща стойност по проекта 117 349.80 лв., от които неодобрени в размер на 23 749.80 лв., разходи за Мотокарна уредба CALDERONI модел CHR 15/320 на обща стойност по проекта 15 059.89 лв., от които неодобрени в размер на 3 791.89 лв., разходи за Навесена пръскачка RICOSMA, модел BASIC LT 600 на обща стойност по проекта в размер на 10 991.76 лв., от които неодобрени в размер на 2 639.76 лв., разходи за Шредер CALDERONI модел TSCP 200 на обща стойност по проекта 14 639.39 лв., от които неодобрени в размер на 1 895.39 лв., разходи за Ремарке BERNARDI, модел B 45 на обща стойност по проекта 16 233.39 лв., от които неодобрени в размер на 3 273.39 лв. и разходи за закупуване на посадъчен материал бадеми сортове: "Старт", "Нонпарел", "Никитски" на обща стойност по проекта в размер на 134 244.00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 22 374.00 лв. С. З. № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са определени референтни цени в лева на декар без ДДС като пределни разходи за създаване на конвенционални трайни насаждения. В раздел II от заповедта е определена стойност без ДДС като пределни разходи за създаване на биологични трайни насаждения, като в т. 1 за биологични бадеми е посочена - пределна цена за 1 декар 686 лв. без ДДС, за 33 брой фиданки на декар и пределна цена за 1 брой 20.5800 лв. без ДДС. К. заповедта е приложена и Базова технологична карта за създаване на насаждение от биологични бадеми (ТБ1) - в нея разходите за посадъчен материал за 33 броя на декар са посочени на обща стойност 198 лв. (възлизат на стойност 6 лв. за брой фиданка). В таблицата на допустимите инвестиции, представена като част от заявлението за финансиране на проекта, на позиция 8 като разход за закупуване на посадъчен материал за 22 374 броя фиданки, с единична цена 6 лв. е посочена обща стойност 134 244.00 лв. без ДДС, което е в съответствие със стойностите от Базовата технологична карта за единична цена (6 лв. за брой фиданка). Разходи за Подобект 1. Складове за селскостопанска техника и амбалаж на обща стойност по проекта в размер на 263 065.28 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 65 465.28 лв. Разходи за Подобект 2. Административно-битова сграда на обща стойност по проекта в размер на 79 035.00 лв., от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 35 475 лв. Разходи за Подобект 4. СМР-Благоустрояване и външно ВиК и ЕЛ на обща стойност по проекта в размер на 118 187.81 лв, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 27 210.40 лв., поради това, че разходите за "Доставка и монтаж на локална пречиствателна станция за битови отпадъчни води "Евробион 8" са недопустими за подпомагане. За този вид инвестиция няма определена референтна стойност и не са представени най-малко три независими съпоставими оферти в оригинал, съгласно чл. 32, ал. 12 от Наредба № 9. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на административния акт в отменената част, решаващият съд е приел, че в заповедта не са изложени фактическите основания за намаляване на заявените разходи. Съдът е приел, че в оспорения акт липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи. Съдът е приел, че административният орган не е ангажирал доказателства за конкретните стойности на референтни разходи за активите, дейностите и услугите, определени към датата на публикуване на заповедта за прием на заявленията за подпомагане, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. По делото са били представени доказателства за публикувани три файла на електронната страница на фонда като Списъци с активи, за които са определени референтни цени към датите 27.03.2015т. и 21.04.2015 г., които са предхождащи подаването на заявлението (3.06.2015 г.), но не се удостоверило според съда тяхното съдържание. Като част от административната преписка е представена извадка от поддържаната База данни ПРСР "Цени на земеделска техника" на ДФ "Земеделие", както и Заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за определяне на референтни цени в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на СМР и Заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за определени референтни цени в лева на декар без ДДС като пределни разходи за създаване на конвенционални трайни насаждения, но за всички отхвърлени разходи с мотив, че превишават определените референтни стойности не се съдържа препращане в заповедта към административен акт или друг документ, в който тези стойности се съдържат, за да се приеме за доказан и надлежно мотивиран отказът на административният орган въз основа на извършена преценка за съответствие с приети референтни стойности за актива към датата на подаване на заявлението за подпомагане, още повече, че издадените заповеди за референтните стойности за СМР и трайни насаждения са последващи подаденото заявление-т. е. не са приложими. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед, в частта с която са отказани за финансиране разходи по т. 1 (за Т. S., модел P. C. 6140 Comfort, ), т. 2 (за Т. P., модел Orion V 7=95 AR REV ), т. 3 (Мотокарна уредба CALDERONI модел CHR 15/320), т. 4 (Навесена пръскачка RICOSMA, модел BASIC LT 600), т. 5 (Шредер CALDERONI модел TSCP 200 ) т. 6 (Ремарке BERNARDI, модел B 45), т. 7 (за оборудване на административно-битова сграда), по т. 8 (за закупуване на посадъчен материал), по т. 10 (за Подобект 1. Складове за селскостопанска техника и амбалаж) по т. 11. (за Подобект 2. Административно-битова сграда), по т. 12 (за Подобект 4. СМР-Благоустрояване и външно ВиК и ЕЛ - за доставка и монтаж на локална пречиствателна станция за битови отпадъчни води "Евробион 8") и по т. 13 (разходи за Бизнес план и управление на проект)и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На следващо място първоинстанционния съд е приел за неоснователна жалбата на К. А. срещу заповедта в частта по раздел II, т. 9 за отхвърлените разходи за Механизирани услуги, ръчен труд, материали за създаване на овощната градина 339 дка био бадеми на обща стойност по проекта в размер на 487 218 лв., поради това, че не отговарят на изискването по чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9 - оферентите следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, тъй като оферентът за услугата, посочен в заявлението е физическо лице и това се потвърждава и от приложените към него документи. За този разход като част от представения проект се съдържа запитване за оферта от 4.05.2016 г. от ЗП К. М. А. до С. З. К., гр. С., представена оферта с описани технологични мероприятия, обем и стойност от 6.05.2015 г., сключен предварителен договор от 10.05.1015 г. между К. А. (възложител) и С. З. К. (изпълнител) за извършване на механизирани услуги, ръчен труд, материали, торове и препарати за интензивното създаване на насаждения от бадеми в землището на с. К., общ. Н. З., от 339 дка, на идентична стойност с тази по представената оферта (487 218.00 лв. без ДДС). Същата стойност като разход е посочена и в Таблицата за допустимите разходи към заявлението за подпомагане, в позиция 9. Прието е, че не е спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9 според която оферентите следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията като всички изключения от това правило са изчерпателно изброени -оференти на посадъчен материал и тъй като заявеният разход не попада сред изключенията, съдът е счел, че правилно е бил отхвърлен от административния орган. Решението е правилно в отменителната част, но в частта, с която е отхвърлена жалбата относно частта по раздел II, т. 9 за отхвърлените разходи за Механизирани услуги, ръчен труд, материали за създаване на овощната градина 339 дка био бадеми, решението е неправилно. В приложимата редакция на Наредба № 9 към момента на постановяване на оспорения административен акт, няма регламентация относно разходите за Механизирани услуги, ръчен труд, материали за създаване на овощната градина. Тези разходи нормативно не са били допустими за като подпомагане в рамките на проекта и поради това административният орган е следвало да ги откаже на друго основание, а не на визираното от него - чл. 32, ал. 13 от Наредба № 9, поради което административният акт в тази част е бил лишен от правни и фактически основания и като немотивиран е следвало да бъде отменен от съда в тази част. Като е възприел безкритично това основание, съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, което съобразно служебното начало в пределите на касационната проверка относно приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК ангажира като последица отмяна от касационната инстанция на решението в тази му част, а с това и отмяна на административния акт в тази му част. Констатира се и нарушение на административното производствените правила от административния орган по чл. 35 АПК относно изисканата от земеделския производител допълнителна информация за оферента по заявлението - физическо лице. Основателно е възражението в жалбата на ЗП, че към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на оспорения АА няма забрана оферентите на посадъчен материал да са физически лица, респ. няма изискване да са вписани в Търговския регистър при Агенция по вписванията ( което е и недопустимо ex lege) и по скоро те изрично са изключени от такава регистрация. В тази връзка приложимото право, вкл. и относимата Наредба № 9 не забранява преди издаването на заповедта един оферент да бъде заменен с друг оферент. В тази връзка на ЗП са били изпратени указания, които във неконкретизирания си вид очевидно са разтълкувани в смисъл, че оферента - ФЛ следва да бъде заменен с оферент - ЮЛ, който е вписан в ТР на АгВп., което е сторено и ЗП формално е бил изпълнил изискванията на административния орган, а с това и на Наредба № 9. Новонастъпилите обстоятелства безспорно са били относими към заявлението за кандидатстване и е следвало да бъдат съобразени от АО, който най-малкото е следвало да ги обсъди м мотивната си част и или да ги признае като съответни на Наредбата, или да откаже подпомагане в тази част като отново изложи относими мотиви, позволяващи идентифициране на волята му с оглед последващия правораздавателен контрол. Касационната жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е неоснователна, поради следното: Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви, неизлагане на фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са представени нито към административната преписка, нито в хода на първоинстанционното производство. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периода на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата, поради което и представената заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г., както и заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. е ирелевантна за спора. Обосновани са изводите на съда, че административният орган не е ангажирал релевантни доказателства за конкретните стойности на референтни разходи за активите, дейностите и услугите, определени към датата на публикуване на заповедта за прием на заявленията за подпомагане, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9. По делото са представени доказателства за публикувани три файла на електронната страница на фонда като Списъци с активи, за които са определени референтни цени към датите 27.03.2015 г. и 21.04.2015 г., които са предхождащи подаването на заявлението (3.06.2015 г.), но не е удостоверено тяхното съдържание. Като част от административната преписка е представена извадка от поддържаната База данни ПРСР "Цени на земеделска техника" на ДФ "Земеделие", както и Заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за определяне на референтни цени в лева без ДДС като пределни разходи при извършване на СМР и Заповед № 03-РД/1635 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за определени референтни цени в лева на декар без ДДС като пределни разходи за създаване на конвенционални трайни насаждения, но за всички отхвърлени разходи с мотив, че превишават определените референтни стойности не се съдържа препращане в заповедта към административен акт или друг документ, в който тези стойности се съдържат, за да се приеме за доказан и надлежно мотивиран отказът на административният орган въз основа на извършена преценка за съответствие с приети референтни стойности за актива към датата на подаване на заявлението за подпомагане, още повече, че издадените заповеди за референтните стойности за СМР и трайни насаждения са последващи подаденото заявление-т. е. не са приложими. С оглед и направеното пред съда уточнение, че референтните стойности не са били достъпни за заявителя, а само за служители от фонда, не може да се приеме, че земеделският производител е бил информиран и е могъл да съобрази изготвения проект с всички условия за подпомагане. Смисълът на разпоредбата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 е да се осигури публичност и прозрачност на процеса на финансиране, като в тази връзка не е достатъчно само оповестяване на списък с активи, за които са определени пределни стойности. От съществено значение е именно до знанието на кандидата да достигнат конкретните референтни цени, за да може да представи съответстващ с тези цени проект, алтернативно да носи риска част от разходите да бъдат неодобрени. С оглед на това съдът правилно е приел за необосновано и постановено при липса на мотиви бланкетното отхвърляне на разходите поради надвишаване на референтните разходи за активите: по т. 1-т. 6 (за машини и съоръжения), по т. 8 (за закупуване на посадъчен материал), по т. 10 (за Подобект 1. Складове за селскостопанска техника и амбалаж) и по т. 11. (за Подобект 2. Административно-битова сграда). Неспазването на процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, винаги съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като обратното предполага вероятно разрешаване на повдигнатия правен спор и по друг начин, а от друга страна нарушават основен принцип в административния процес - принципът на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 от АПК "административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му". В случая безспорно ДФ "Земеделие" разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните разходи, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане. Това правомощие обаче следва да се осъществи съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Извършването на промени в референтните цени в хода на производството по приемане на заявления за подпомагане и след приемането им, както и прилагането на тези намалени цени при произнасяне по подадените заявления води до засягане на правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, съобразно чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги (вкл. земеделска техника), за които са определени референтни разходи, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. Предвидената възможност за промени в утвърдените списъци на активите, респективно на конкретните референтни цени за тях, не може да бъде упражнявана произволно по начин и време. На следващо място, правилно е приел първоинстанционният съд, че разходите по т. 7 (за оборудване на административно-битова сграда), са отхвърлени на първо място с противоречиви мотиви: че оборудването не е включено в допустимите инвестиции по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 и с посочено фактическо основание - че не е оборудване, необходимо за подобряване на земеделския производствен процес. П. този начин не става ясно кое точно несъответствие е имал предвид административния орган-дали това по чл. 32, ал. 1, т. 1 или другото по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, на което кореспондира фактическото основание в заповедта. Предвид съдържанието на количествено-стойностната сметка за подвижно оборудване (като се изключат отхвърлените разходи), финансирани са разходите за гардеробчета за дрехи, маси, столове, бюро, дивани, шкаф, климатик и бойлер, съотв. отхвърлени са такива за компютър, принтер, кафе автомат, хладилници, диспенсер, телевизори, лаптоп, готварска печка и микровълнова фурна. Всички тези разходи са заявени от земеделския производител като инвестиция по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 (оборудване, необходимо за подобряване на земеделския производствен процес, включително за опазване компонентите на околната среда, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка на продажба на земеделска продукция), а не като разход по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 (за строителство или обновяване на сгради и на друга недвижима собственост, използвана за земеделското производство), т. е. доколкото цялото оборудване е за административно-битова сграда е следвало или изцяло да се отхвърли като неправилно заявено или ако е извършвана преценка досежно това дали е необходимо за подобряване на земеделския процес е следвало да се изложат съображения при ясен разграничителен критерий защо финансирането е одобрено за една част от оборудването, а за друга е отхвърлено. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна. Решението в частта, с която е осъдена К. А. да заплати 1690 лв. държавна такса по сметка на АС-Я. съгласно чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ е неправилно и в тази част следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд неправилно е осъдил жалбоподателката да довнесе държавна такса в размер на 1690 лв. по материален интерес съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУСИФ). Според цитираната разпоредба в относимата редакцията, действала при постановяване на решението от 11.01.2017 г, с което съдът е осъдил жалбоподателката да довнесе още 1690 лева държавна такса, държавните такси при съдебно оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУСЕСИФ са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. С. § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в Регламент/ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В настоящият случай предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Заповед № 03-РД/1094 от 25.03.2016 г. на изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", която е издадена при условията и по реда на Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Цитираната наредба, съгл. § 2 от ПЗР от същата, е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, според който министърът на земеделието и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Същата предвижда условия и ред за предоставяне на безвъзмездна помощ, различни от тези по ЗУСЕСИФ, т. е. предвижда "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, който освен това се отнася до съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, каквото не е образуваното пред първоинстанционния съд производство. Ето защо, в настоящия случай е налице изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, поради което последният е изцяло неприложим, в това число и в частта за дължимите пропорционални такси при съдебно оспорване. По изложените съображения настоящият състав приема, че дължимата държавна такса в производството пред Административен съд Я. е проста, в размер на 10 лева за физическо лице съгл. Тарифа № към Закона за държавните такси, а не 1690 лева както е постановил в диспозитива си първоинстанционният съд. Предвид изложеното съдът приема, че сумата от 1690 лева не следва да бъде внесена, поради което неправилно К. А. е осъдена да я заплати на по сметка на съда. В тази връзка е основателно възражението на К. М. А., че делото е без определен материален интерес. П. на делото пред Административен съд Я. е проверка на законосъобразността на административен акт - Заповед № 03-РД/1094 от 25.03.2016 г. на изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". С оглед този предмет, размерът на отказаната финансова помощ в случая е ирелевантен, тъй като съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху волеизявлението на административния орган, с което е отказано финансиране. Предвид това, неправилно административният съд е преценил, че в случая се касае за административно дело с материален интерес. Д. аргумент в тази връзка е, че за този вид оспорване в Наредба № 1/2004 г. има предвидено специална разпоредба - чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата, според която минималното адвокатско възнаграждение за дела по ЗПЗП е 500 лв. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да отмени решението в посочените части, а в останалата - да го остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение