Решение № 3961 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 449/2013 г.

Решение № 3961 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 449/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, против Решение № 199/05.11.2012 г., постановено по адм. дело № 181/2012 г., по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на Народно читалище "Искра 1860" гр. Казанлък, е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 7/31.01.2012 г., потвърден с Решение № 4/14.05.2012 г. на Директора на дирекция "МДТ" при Община Казанлък и му са определени данъчни задължения в размер на 8483.65 лв., в т. ч. лихва в размер на 961.09 лв., определена към 31.01.2012 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата против акта като неоснователна. Ответникът - Народно читалище "Искра 1860" гр. Казанлък, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на Народно читалище "Искра 1860" гр. Казанлък, акт за установяване на задължение по декларация № 7/31.01.2012 г., потвърден с Решение № 4/14.05.2012 г. на Директора на дирекция "МДТ" при Община Казанлък, с което са му определени данъчни задължения в размер на 8483.65 лв., в т. ч. лихва в размер на 961.09 лв., към 31.01.2012 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че при определяне размера на задължението, органът не е спазил изискването на чл. 62 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци да се определя за всяка услуга поотделно -сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, и чистотата на териториите за обществено ползване. От мотивите на административния акт не може да се провери как е определен общия размер на таксата битови отпадъци по години, нито каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 ЗМДТ е определена съобразно изискванията на чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е приел, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон и липса на мотиви, поради което е отменен. Решението е правилно в частта му, в която оспореният акт е отменен по отношение определените данъци и такси за 2006 г. В частта му, с която е отменен акта за установяване на задължения по декларация за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е неправилно поради нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора правилно е отменил оспорения акт за установяване на задължения по декларация на Народно читалище "Искра -1860" за 2006 г. Съгласно разпоредбата на отм. § 6 от ПЗР на Закона за народните читалища, действаща през 2006 г. читалищата се освобождават от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им дейности и имуществата, свързани с тях. Освен това е изтекъл и петгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с което се е погасило публичното вземане, в който смисъл е направено и възражение от председателя на читалището. В останалата част решението е неправилно. Читалището дължи както данък върху недвижимия имот, така и такса битови отпадъци. В случая читалището не попада в хипотезите на чл. 10, ал. 2 - ал. 4 от ЗМДТ за необлагане с данък, както и в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за освобождаване от данък. Освен, че не е предявено от председателя на читалището правото за освобождаване от данък, съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗМДТ от доказателствата по делото е видно, че имота се ползва и със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на читалището. Именно ползването на имота и със стопанска цел - търговска дейност с обект "кафе" съобразно нормата на ал. 2 на чл. 24 от ЗМДТ е неприложима привилегията по ал. 1, т. 4, от същата разпоредба за неплащане на данък върху недвижимия имот. Неправилно административния съд е приел, че актът за установяване на задължения по декларация е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В обстоятелствената част на акта са изложени мотиви, поотделно на определения данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци за процесните 2006 - 2010 години. Освен това в обстоятелствената част на акта за всяка от годините поотделно са посочени компонентите формиращи дължимата такса за битови отпадъци (ТБО). В съдебното решение са пренесени същите параметри на трите компонента за ТБО по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ отразени в акта - 1.сметосъбиране и сметоизвозване; 2.поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както и поотделно на дължимите суми. От доказателствата по делото безспорно е установено, че и трите услуги реално се предоставят от общината и читалището ги е ползвало, поради което такса битови отпадъци следва да бъде събрана. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която оспореният акт е отменен по отношение на определените данъчни задължения и ТБО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Народно читалище "Искра 1860" гр. Казанлък, против акт за установяване на задължение по декларация № 7/31.01.2012 г., потвърден с Решение № 4/14.05.2012 г. на Директора на дирекция "МДТ" при Община Казанлък в тази му част бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Община Казанлък е осъдена да заплати на Народно читалище "Искра 1860" разноски по делото в размера над 50.00 лева. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Община Казанлък следва да бъдат присадени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, седмо отделение