Решение № 7305 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2018 г.

Решение № 7305 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния й представител юрк. В. Л., и от Административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - Б., срещу решение № 14591 от 29 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 6699/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. С обжалваното съдебно решение е отменено решението по т. 6 от протокол № 1 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от проведеното на 26 април 2016 г. заседание, с което на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура Б., на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура Б., в писмен отговор на касационните жалби и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д. Г., излага съображения за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Върховния административен съд, шесто отделение, е образувано по жалба на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура Б. срещу решението по т. 6 от протокол № 1 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от проведеното на 26 април 2016 г. заседание, с което на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура Б. на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. Съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което го е отменил. Решението е правилно. Правилно решаващият тричленен състав приема, че решението на Прокурорската колегия на ВСС е взето при наличие на незаконен дисциплинарен състав, което се отразява на законността му и е основание за неговата отмяна. От доказателствата в дисциплинарното производство се установява, че то е образувано по предложение на административния ръководител на Районна прокуратура - Б. до Прокурорската колегия на ВСС. Ч. от членовете на колегията, които са взели участие в гласуването за вземане на решението за налагане на дисциплинарно наказание са и членове на дисциплинарния състав, който е взел решението, с което се предлага на Прокурорската колегия на ВСС да наложи дисциплинарното наказание. В. е изводът на решаващия състав, че в случая е приложимо постановеното Тълкувателно решение № 7 от 30 юни 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 7/2015 г. от Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд, I и II колегия. Налице е хипотезата по т. 2 от това решение, в която е постановено, че участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от ЗСВ за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Относно въпросите за приложимост и задължителност на Тълкувателно решение № 7/2017 г., първоинстанционният съдебен състав правилно се е съобразил с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, която предвижда, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Тълкувателното решение е издадено преди да бъде постановено обжалваното съдебно решение, като тричленният състав правилно се е съобразил с него и е взел предвид, че въпросът, на който следва да бъде даден отговор е предмет на разглеждане по посоченото висящо тълкувателно дело и с определение е постановил спиране на производството по делото, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2015 г. от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Тълкувателната дейност на Върховния административен съд не е нормотворческа дейност, а тълкувателните решения не са източник на правото. Целта на тълкувателната дейност е да уеднакви противоречивата съдебна практика за еднакво решаване на сходни правни спорове. С това решение не се създава нова правна норма, нито се изменя съществуваща такава, а само се тълкува съдържанието на действаща правна норма. Разтълкуваната правна норма е имала същото съдържание и преди приемане на тълкувателното решение, но е била тълкувана и прилагана неправилно от част от съдебните състави, което от своя страна е довело до постановяването на тълкувателното решение. Разтълкуваните правни норми се прилагат по висящите дела със съдържанието, което са имали при приемането си, тълкувани съгласно указанията, дадени в тълкувателното решение. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, че тъй като дисциплинарното производство е образувано по предложение на административния ръководител на Районна прокуратура - Б. и Я. Т. не е вносител, а е участвал в дисциплинарния състав като докладчик по образуваното дисциплинарно дело и в това му качество той не влиза в колизия с участието му при гласуването на решението. С оглед принципа на самостоятелност и безпристрастност, участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на изрична законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Наведеното в касационната жалба на административния ръководител на Районна прокуратура - Б. оплакване, че допуснатото административнопроизводствено нарушение не е от категорията на съществените, също е неоснователно. Както се посочи по-горе, съгласно т. 2 от тълкувателното решение по тълкувателно дело № 7/2015 г. участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител винаги е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната, поради което допускането на такова нарушение е прието, че винаги е от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на административния акт. С оглед изложеното като е отменил незаконосъобразното решение на Прокурорската колегия на ВСС, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,